Цялата кариера на Михайлов в ръководството на ВМРО се гради на тезата, че с многобройните поръчани от него убийства той е защитавал интересите на Организацията. За михайловите апологети няма значение по каква причина и колко българи са убити по негова поръчка, за тях е важно е да се подкрепя михайловизма, защото бил български и защото самите те се припознават в него. Всички те са съучастници в унижението, на което Михайлов подлага авторитета на ВМРО. Защото как би изглеждала една организацията, която на своя Общ конгрес избира за член на ЦК съучастник в убийството на друг такъв, а останалите ръководители се пазарят върху гроба на убития, както твърди Михайлов. Ако последния е готов да възприеме себе си като страна в срамни пазарлъци върху пресния гроб на Тодор Александров, само и само за да омърси всички, то истинските познавачи на революционното движение би трябвало да знаят, че най безкомпромисните привърженици на Александров, след близо две десетилетия съвместна дейност, не са били способни да опетнят по този начин неговата памет и своята чест. Самата мисъл, че те ще приемат съучастник в убийството на Александров за член на ЦК, е повече от абсурдна, същевременно тя е обидна за революционното движение.  Но, историята остава следи и както съм писал на много места „ На едно кола с грънци и един прът стига“. Ето го този прът, който ни го подава самият Михайлов. Кирил Пърличев го е белязал със следния надпис: „ Едно писмо на гузен човек след извършването на едно искано от него убийство, който се плаши, че това може да разкрие намерението му за друго убийство, което той замисляше.“

Писмото на Михайлов до Задграничното представителство доказва, че Михайлов е замислял убийството на Протогеров без да информира другите ръководители на ВМРО. Дори не е споделил намерението си с майката на Т. Александров, която е наречена от него ужасна жена, която щяла „да запали мозъка на човека“. Този човек е генерал Протогеров, от който Михаилов очаква, че „ достойно ще отговори“. Голям конспиратор ще трябва да е бил Михайлов за да опази цели 4 години в тайна намерението си да убие генерала. Време през, което той се е клел пред делегатите на Общия конгрес във вярност към Протогеров, писал му е сърдечни писма и го е наричал другар/ виж. Пърличев, К. Убийството на Тодор Александров. С., 2002, с.  108-111. / ; 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. С., 1999, с. 496-497 /. Вие решете конспиратор или подлец е този, който може да поздрави генерала за именият му ден, след като го подозира в убийството на Т. Александров, с тези думи : „ Драги Дедо Илия/ Протогеров/, Смятайки, че празнуваш днес именния си ден, поздравявам те и ти желая сичко добро. Дано скоро се свършат теглилата на Родината чрез окончателен успех на борбата. Много поздрави. Деянов / Михайлов /