Делчев и неговия подвиг

И появата му в полето на македонското освободително движение, и животътъ му, и смъртьта му са свързани с важни моменти в развоя на революционните борби.

Така когато той под натиска на непреодолимото си влечение към Македония и на вътрешния глас, който му напомняше дългът към поробената Родина, напусни образованието си, за да й се отдаде на  по-прека,  по-непосредствена служба, това бе ония начален момент, когато се полагаха самите основи на ВМРО. И поради това Делчев с право се счита за един от нейните основатели наред с Груев, п. Арсов, Матов, х Николов и др.

Аз не мога да твърдя, че ако другарите му, почнали малко преди него, по някоя причина продължеха и по-нататък без неговото участие, не мога да твърдя с положителност, че работите на освободителното движение щеха да престанат или да вървят зле. Но със сигурно е, че с Делчев революционното дело само печелеше. тъй като той внасяше в това дело оня нов капитал, от който скоро щеше да се почувства нужда, защото нито Даме със своя ясен поглед и подвижния си ум, нито Пере със своя революционен мистицизъм, нито Матов с железната си логика, нито който и да е друг от първите организатори на македонската революционна борба не бе дал и не можеше да даде това що му носеше Гоце. Специалната му подготовка, която бе му дала военното образование прибавена към неизмеримата му любов към Македония, както и ясното му съзнание и пълна готовност да жертвува  за нея най-ценното човешко благо — живота си, правеха от него един от редките и полезни дейци, от най-любимите хъшове и от най-симпатичните апостоли.

Краткият му, но твърде интензивен живот на македонски революционер съвпада с подготвителния период на македонската борба за свобода- ония, който според мен съставлява същността на македонската революция и който трая от създаването на ВМРО, в което, както видехме, Гоце взе лично участие, та до Илинденското въстание, за подготовката на което той вложи своя ценен  принос.

Аз и сега като са го виждам, винаги усмихнат и сияющ, в Солун, в стаята на Даме, гдето ту единият, ту другият подлагаха на революционната клетва грижливо и безпогрешно избираните синове на Македония, които според тех требваше да се посветат в революционната тайна.

Виждам го и днес като обитател на софийския хотел  „Батемберг“ дето непрекъснато и последователно бе посещаван от професора, журналиста, студента, войводата, четника, или терориста, дошли тука по негова покана, единият за да даде мнение или съвет по некой въпрос, другият—за да направи изложение по състоянието на работите в некоя македонска революционна околия. Третия —за да бъде натоварен с некоя специална задача.

Но представям си го и като неуловим македонски хъш със своята мургава и усмихната физиономия, лъчеззрен и тържествен в своята хъшовска носия, както го видях през есента на 1901 г., когато ми се озова като скъп гост в самия Прилеп, на път за Битоля, гдето направи своята среща с Груева, който по онова време бе в централния затвор-  един голем, смел и величествен поход , на който Делчев преброди почти цела Македония на длъж и шир, поход, който по мое мнение, не е извършил никой македонски революционер.

А  смъртта му – преждевременна, защото предстоеха съдбоносни за Македония дни, и страшна, защото се знаеше колко голема бе цената на Гоцевите революционни и човешки добродетели- съвпадна с надвечерието на големия македонски подвиг, какъвто бе Илинденското въстание. Но и загубата, и скръбта беха превъзмогнати. Гоце загина достойно, както се полага на един истински македонски революционер, и поколения след негова смърт ще му отдават своята почит, защото той с делата и подвига си съдействува за създаването на оная освободителна македонска система, носителка на която се явява вътрешната революционна организация и към която се обръщат погледите на всички обезверени в ефективността на мирните способи за задоволяване на елементарните свободи на борещите се и в момента македонци и насъщните културни и материални нужди на едно почти двумилионно население.

Кирил Пърличев