Декларация от Централния комитет на ВМРО, 1930 г.

Вътрешната Македонска Революционна Организация е народна, масова организация на македонското население без разлика на вера, народност и политически убеждения.

 

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВМРО

Преценявайки всестранно състоянието на македонското освободително движение от известно време насам , неговите усилия и грешки, особено след разколническата акция на Иван Михайлов; Централния Комитет на ВМРО намира за нужно да излезе с настоящата декларация.

Централният Комитета констатира от една страна, че некои от основните положения на освободителната борба се замъгляват в общественото съзнание поради остротата и сложността на възникналите разногласия в македонските среди – и от друга страна, че създадената криза требва да се превъзмогне като се стои неотклонно в статутите на освободителното движение и на положителните резултати от досегашния тежък опит в борбата.

Вътрешната Македонска Революционна Организация е народна, масова организация на македонското население без разлика на вера, народност и политически убеждения. Всеки опит в миналото и днес да се обособяват революционни групи е донасял пакости, разделения в освободителната борба и взаимни жертви, ползуващи враговете на тая борба. Така пакостни са бивали в живота на ВМРО и надделяванията на едни спремо други партийно политически убеждения, които требва да останат пред вратата на македонското революционно движение.

Както въ миналото, така и днес ВМРО преследва обединението на поделената Македония в едно цело и издигането и в автономна, самоуправляваща cе политическа единица в нейните установени граници. За ВМРО Македонският въпрос не се изчерпва от културни искания и права на малцинствата, които искания, естествено, са били подсилвани от нея, без да отстъпва от своята цел: самоуправлението на страната.

ВМРО, като държи на така определената политическа цел, не отхвърля идеята за съюз с другите свободно определелили се  балкански държави под каквато  и да е форма при условие че,  Македония и другите държави от тоя съюз ще се самоуправляват. По тоя въпрос ВМРО не поставя разделящи я принципи на едно или друго бъдещо устройство на балканските земи.

ВМРО, стои на разбирането, че ще постигне своята цел, преди всичко, чрез решителна борба подета и водена от потиснатото вътре и организирано в революционни редове македонско население. Досегашният опит и самата действителност в поробена Македония потвърждава напълно това становище срещу домогванията да се измести изцяло македонската борба върху легална почва или да се разчита предимно на външни организации, международни институции или правителства. Заблудите в това отношение требва да се разсеят. Методите на борба в Македония и днес остават тия на революцията, тъй като режима на пълно политическо , национално и економическо робство на завоевателите е затворил пътя за всеки друг начин на борба. Ето защо за ВМРО Македонският въпрос е въпрос е въпрос главно на цялото население в Македония. Както в миналото, така и сега Организацията разчита главно на обединените усилия на това население. Свободата на Македония ще дойде главно след продължителна, упорита нейна борба.

И заедно с това ВМРО не само признава, но търси сътрудничество от другите потиснати народи в страните поробители на Македония за образуване на общ фронт на революционните сили, на почва на взаимно зачитане ………………….съчувствие и подкрепа в прогресивните обществени сили в балканските страни и не далеч от тях, без да жертва своята самостоятелност.

ВМРО, която е вън от зависимостта на коя и да е държава заявява категорично, че ще остане в борба с всички стремежи да се подържа днешното положение – подялбата на Македония. Независимостта на Организацията е най-силното и най-важното нейно начало, обуславящо постигането на нейната крайна цели. Всички от поклонения от това начало са носили големи злини на освободителното движение на Македония и в значителна степени са осуетявали възможните успехи и са понижавали авторитета, морала и силата на Организацията. Такова отклонение по вътрешният си смисъл представлява днес груповата терористична организация на Иван Михайлов Квант, борбата с която е водена от ВМРО при точни преценки и директиви от отговорните тела на Организацията. Специално за България ВМРО, заявявайки, че не взима участие в строежа на вътрешния и политически живот, прибавяме,  че не ще остави безнаказано да се изкористи македонското движение от групи, организации, партии и лица за цели лежащи вън от строгите рамки на това движение.

ВМРО очаква значителна подкрепа от македонските изгнаници и от  емиграцията, освободена от местни политически влияния. Ролята на емиграцията ВМРО схваща като спомагателна. Не бива да се забравя, че от името на Македония първа говори ВМРО, която води и възпитава населението в страната политически. Стремежът на некои емигрантски организации в известни случаи в миналото и днес да изпреварват вътрешното македонско движение, стремежът им некога  да абсорбират това движение внася големи пакости. Когато емиграцията е проникната от истинското си значение в освободителната  борба и запазва своята политическа независимост, тя може да има неизмерими заслуги.

ВМРО желае да се постигне единство в македонското движение, да се обединят преди всичко революционните македонски сили. Тя подържа началото: всички македонци в един македонски фронт обединени върху изброените по-горе начала. Ако за това обединение е необходимо оттеглянето от движението на лица с доказани заслуги, ВМРО заявява, че тя не държи за личностите от своите редове. ВМРО не желае да подържа кървав фронт с каквито и да било среди извън поробителите на Македония, с които се намира в законна самоотбрана.

Ц. К. на ВМРО подчертава, че ако след тая декларация не настъпи опомване в средите на разпокъсаните македонски сили за обща дейности срещу поробителите на Македония и ако обявената кървава борба срещу ВМРО от македонски и немакедонски оръдия и не спре, тя ще действува и занапред в тая борба според присъщите и начини и средства, без оглед на прикритията, зад които стоят враговете. Ц. К. е свободен от всякаква отговорност за последиците от тая борба, след като в продължение на две години даде достатъчно доказателства за изключително търпение. Македонското освободително движение не може да бъде спъвано повече от амбиции на убийци и от престъпна зависимост на емигранти.

Изказвайки още веднъж надеждата за възстановяване единството в македонската борба, Ц. К. на ВМРО припомня горните нейни основи с оглед към днешната македонска действителности, която призовава всеки македонец към изпълнение на неговия дълг към родината изнемогваща все по-тежко под игото на робството.

Февруарий  1930, Македония                                                                                                Ц. К. на ВМРО

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.