Часът, страшният час на съдбата, наближава. С вълнение и тревога го очакват българите отсам, с страх и ужас го очакват българите оттатък. Над цело племе витае призрака на провалата и смъртта. Целото племе е предъ безпримерния трагизъм на своята участ, на своето бъдеще.

Жертвата е Македония. Тя е преклонила глава пред силата, предъ юмрука, но никой не може да й отнеме свещенното право да издигне глас, за себе си, глас за своята свобода, глас за своите бъднини. И го издига.

Тоя глас, издигнат пред враговете, издигнат пред победителите, издигнат пред международната съвест и пред събуждающето се чувство на общечовешка солидарност си позволяваме да издигнем в последния час и пред българското правителство и пред представителите на политическите течения въ България, пред целото българско гражданство.

Въпросът е: може ли, треба ли и необходимо ли е да се спаси българското племе отъ чуждо политическо владичество?

На тоя въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географически очертания, с  равенство за всички населения, без разлика на численост и под закрилата на нейния неутралитет отъ Обществото на народите.

……Но, в тази тежка борба за тържеството на македонския идеал, македонските българи там, тук и навсекъде са  особено смутени от факта, че между двете половини на българското племе липсва единодушие, че България в лицето на своето правителство и неговата политика, върви по друг път_, път, който води ясно и определено към унищожаване името на Македония като историческо понятие, към в премахването па нейната политическа целост и нейното бъдещо съществувание.

Ние разбираме много добре, че съдбата на Македония не зависи днес от волята на България, колкото и неоспорими да са моралните й права за намеса в един спор, в  който историята е на нейна страна. ……

…..Грамадната част от българското население в Македония, прокудено от от своята родина, и намерило прибежще тук в  братска България, открито, а в известни среди безшумно, но дълбоко и искренно е смутено от позициите, които българското правителство заема по националния въпрос и които позиции изклюяват идеята за самостойна и независима Македония. Македонските българи не проумяват как едно родно българско правителство може да заема отрицателно становище по тази идея, която е вече идея и на чужденци и с това си становище се явява въ помощ на Сърбия и Гърция, чиито съкрокении мечти са да затвърдят господството си над нужда земя и чужд народ…