С душевна горест трябва да констатираме, че и след последната национална катастрофа, че и след ежедневните уроци, които ни дават сърби гърци и румъни, как трябва да се работи за повдигане националния дух и как да се асимилират другите националности днес владее пълна незаинтересованост..
Българина в Македония, Добруджа проявява желязна национална настойчивост въпреки всички средства пуснати в ход от тамошните власти, обаче свободна България абсолютно никаква подкрепа не дава на тия мъченици за българското име; нещо повече свободна България не се е даже интересувала поне да уреди службата за да добива сведения какво става с тези нейни чада, нейни братя. Ето вече 10 месеца се минаха от катастрофата и не само че българската власт нищо не прави за поробените българи, но даже и когато местната инициатива иска да бъдат полезна не само че не се подсигурява, но им се пречи. Има даже нещо по-страшно, нещо по-грозно даже в свободна България сърби, гърци и румъни си ширят безпрепятствено; сръбската и гръцката легации, техните емисари с подкупи свободно водят македонци да ги записват за свои поданици и да им издават паспорти безплатно без значение, било за заминаването в Сърбия, Гърция или странство, било да остават тук. Това става пред очите на полицията, тя залавя и емисарите и жертвите, но нищо не прави нито на едните, нито на другите. Та не характеризира ли добре полицията факта, че избягалите ученици, а повече от тех, даже родом от България, избегаха в Сърбия.
Нашите власти тук, даже в България, на прокудените от Македония и Добруджа българи правят спънки на всяка крачка; българин от тези земи ако иска да замине в странство не му се дава паспорт, макар и с пари, защото се искат формалности за поданство. Не може ли господа чиновниците сами да изпълнят всеки формуляр, а нещастните българи само да подписват и да получават паспорти, да получат по една насърчителна ободрителна братска дума?
Избегалите от Македония, ако и да е имуществото и семейството там, ако да са някой служили в опълчението 10 -12 месеца, ако и формално да не са български поданици, вземат се на общо основание във войската, а некои от три години. Защо не се помисли повечко за тези нещастници? Защо се заставят да бегат от България? Не виждате ли, че те даже в Сърбия ще служат една година? Не стига ли, че те са служили 11 месеца и то на война?
Ами какво да кажа за бежанците, които щом се вземат на общо основание семейството ще гладува. Ами какво става странство например в Америка, Виена Цариград и прочие там сръбските, румънските и гръцките консули свикват всички българи от завладените от тях земи, живущи в тая места, и издават безплатни паспорти. Те като добри българи отказват и отиват в българското консулство за да ги запиша български поданици и да им издадат български паспорти, но те им отказват понеже имало за това ред формалности. Е, как да се окачествят тези постъпки на нашите бюрократи? Изобщо вижда се, че правителството нема никакъв план за поддържане българщината и повдигане националния дух във всички български краища.
Та ако имаше план българските правителства не щяха, ни в Ниш, ни в Пирот, изкуствено да поддържат българщината!
А вместо това не виждат ли, даже и сега, в свободна България българи да стават сърби, гърци и каквото щете.
Българското правителство, без изключение, с душевна горест трябва да констатираме, се интересува от всичко друго, но не и поддържане на българския национален дух системно и планомерно. Има потресающи факти за, които страхувам се да Ви ги пиша.
Synergie A.M.
писмото е писано през пролетта 1914 г.
Автор: К.Г.П.
Уважаеми господин министър-председателю,
С душевна горест трябва да констатираме, че и след последната национална катастрофа, че и след ежедневните уроци, които ни дават сърби гърци и румъни, как трябва да се работи за повдигане националния дух и как да се асимилират другите националности днес владее пълна незаинтересованост..
Българина в Македония, Добруджа проявява желязна национална настойчивост въпреки всички средства пуснати в ход от тамошните власти, обаче свободна България абсолютно никаква подкрепа не дава на тия мъченици за българското име; нещо повече свободна България не се е даже интересувала поне да уреди службата за да добива сведения какво става с тези нейни чада, нейни братя. Ето вече 10 месеца се минаха от катастрофата и не само че българската власт нищо не прави за поробените българи, но даже и когато местната инициатива иска да бъдат полезна не само че не се подсигурява, но им се пречи. Има даже нещо по-страшно, нещо по-грозно даже в свободна България сърби, гърци и румъни си ширят безпрепятствено; сръбската и гръцката легации, техните емисари с подкупи свободно водят македонци да ги записват за свои поданици и да им издават паспорти безплатно без значение, било за заминаването в Сърбия, Гърция или странство, било да остават тук. Това става пред очите на полицията, тя залавя и емисарите и жертвите, но нищо не прави нито на едните, нито на другите. Та не характеризира ли добре полицията факта, че избягалите ученици, а повече от тех, даже родом от България, избегаха в Сърбия.
Нашите власти тук, даже в България, на прокудените от Македония и Добруджа българи правят спънки на всяка крачка; българин от тези земи ако иска да замине в странство не му се дава паспорт, макар и с пари, защото се искат формалности за поданство. Не може ли господа чиновниците сами да изпълнят всеки формуляр, а нещастните българи само да подписват и да получават паспорти, да получат по една насърчителна ободрителна братска дума?
Избегалите от Македония, ако и да е имуществото и семейството там, ако да са някой служили в опълчението 10 -12 месеца, ако и формално да не са български поданици, вземат се на общо основание във войската, а некои от три години. Защо не се помисли повечко за тези нещастници? Защо се заставят да бегат от България? Не виждате ли, че те даже в Сърбия ще служат една година? Не стига ли, че те са служили 11 месеца и то на война?
Ами какво да кажа за бежанците, които щом се вземат на общо основание семейството ще гладува. Ами какво става странство например в Америка, Виена Цариград и прочие там сръбските, румънските и гръцките консули свикват всички българи от завладените от тях земи, живущи в тая места, и издават безплатни паспорти. Те като добри българи отказват и отиват в българското консулство за да ги запиша български поданици и да им издадат български паспорти, но те им отказват понеже имало за това ред формалности. Е, как да се окачествят тези постъпки на нашите бюрократи? Изобщо вижда се, че правителството нема никакъв план за поддържане българщината и повдигане националния дух във всички български краища.
Та ако имаше план българските правителства не щяха, ни в Ниш, ни в Пирот, изкуствено да поддържат българщината!
А вместо това не виждат ли, даже и сега, в свободна България българи да стават сърби, гърци и каквото щете.
Българското правителство, без изключение, с душевна горест трябва да констатираме, се интересува от всичко друго, но не и поддържане на българския национален дух системно и планомерно. Има потресающи факти за, които страхувам се да Ви ги пиша.