1903 година. Каква бе целта на Илинденското въстание? На кого разчитаха революционерите? Мнението на  барон Хайнрих фон Каличе.

Само два месеца преди смъртта си, март 1903 г., Гоце Делчев излага пред съмишлениците си в Солун своето разбиране за начина по който може да се придобие свободата на Македония и да се започне предстоящото въстание :  „ За да сдобием свободата — требва да се борим! Щом вие чуете знака за възтание, нема друго какво да правите, освен да грабнете пушките и да се съедините с четите, останалото е работа на другите. Вземем ли по тоя начин цела Македония, Великите сили ще окупират страната и ние ще можем после да живеем щастливо [1]

Едновременно с провъзгласяване на въстанието ЦК на ВМОРО изпрати до Великите сили декларация за целите на революцията : „ 1.  Назначението, с съгласие на Великите Държави, на един главен управител, христианин, който не е принадлежал никога на турската администрация и независим от Високата Порта при изпълнение на неговите длъжности; 2.      Установяванието на един международен контрол колективен, постоянен и ползующ се с широки права на санкция.“ [2]

В окръжното на Горското началство на Охридска революционна околия до околийските войводи, подписано от Христо Узунов на 16 юли 1903 г., революционерите посочват условията за сполука на въстанието : „Условията за сполука ште зависат от дълготраиноста на востанието. Искуството во нашата борба ште бъде да победим Турция като не и дадем возможност за да ни победи за това подобре е едно слабо въстание от колкото силно, а нетрайно. Ако не съумеем да продължим за дълго време борбатата то вмешателството на европейските държави е неминуемо заштото ште пострадат интересите им за тая цел. “  [3]

Юли 1903, в разгара на въстанието, посланика  на Австро-Унгария в Цариград барон Хайнрих фон Каличе казва: „  …ако тези храбреци се задръжат по горите още три, четири месеца — не само това, което сега им се дава, но и да се разширочат тия реформи, македонците нема да бъдат доволни; а ако с своите действия сполучат да спрат пазара, да компрометират кредита на търговците, унищожат неколко казарми или складове, с една дума, ако те сполучат да предизвикат намесата и контрола по скоро отколкото ние омекваме, то бъдете уверени македонците ще имат нещо повече от това, което сега се предполага да им се даде. „ [4]

През септември 1903 година, Тома Карайовов, подпредседател на ВМОК, издаде книгата „ Македонските искания и дипломацията“. Там той разясни пред обществото какви са те : „  Прочее, политическата борба изразена в формата на една автономия, приложена и гарантирана от великите държави  — ето истинските и съзнателни стремежи на македонските населения.“ [5]

През ноември 1903 година революционерите, в своя печатен орган „ Автономна Македония“, сами написаха какво точно  искат да им се даде: „ Даже Сърбия, както и България, длъжни са да подкрепят исканията на македонската организация с сила за да се извоюва автономията на Македония за македонците“ [6]

[1] в. Илинден. София, 1923г., г.3, с.1

[2]  Македония и Одринско (1893 – 1903). Мемоар на Вътрешната организация. 1904, с. 119

[3]  НБКМ-БИА, ф. 583, а.е. 56, л. 127

[4] В. Автономна Македония. С., 1903, 19 юли, бр.3,

[5] Карайовов, Т. Македонските искания и Дипломацията. С., 1903, с.11

[6] В. Автономна Македония. С., 1903, 23 ноември, бр. 21