Учредителното събрание 1879 година без представители на българите извън княжеските граници.   

Зависими пряко от интересите на руската политика депутатите от Учредителното събрание от 1879 година ще загърбят Общонародния въпрос като първостепенна общобългарска цел и ще го изпратят по компетенция към княза и неговите министри, безпомощни пред волята на царя освободител, султана и европейската дипломация.  [1] Посочените, без избори, първи български управници ще преформатират въпросът за обединението на българският етнос от общонароден в институционален. Неотменимата повеля на националния идеал се прехвърля като бъдещо задължение на княжеската политика, която след лишаване на македонците и тракийците от право на глас ще остане в правомощията единствено на княжеските институции. За поробения народ и „ тъгата му нечута“, освен молби за султанска милост, други „ освободителни“ действия не се предвиждат. Достатъчни са само два куплета от одата на Иван Стойнин „ Послание до народното събрание“, написана година преди избухването на Илинденското въстание, за да излъчат чрез няколко реда цялата политическа реалност свързана с предстоящите, решителни за съдбата на Македония, събития: „ Поне един час, сал една минута между народа минахте ли вие? Да видите тъгата му нечута, И за какво му днес сърцето бие?” ….„О неразумни юроде! Така ли ти своя род страдален защищаваш? Или, досущ кат некои бакали, На чужденец като  стока го продаваш?” [2] Призивът на тракийският представител Кочо Хаджикалчев българите да запазят своето единство, дори ако трябва да изберат султана за свой цар, остава без отзвук вред княжеските депутати. Техните усилия се насочват не към единството, а към управлението на княжеската територия. Ежедневните страдания на македонският българин, истинската причина поради която решаването на Македонският въпрос не търпи повече отлагане,  стават работна тема на софийските министерските кабинети и обект на съчувствие в обществените салони. [3]

Тук е необходимо уточнение на понятието делегат от Македония, тъй като в историческата писмена се прокарва тезата, че Македония изпраща делегати в Учредителното събрание. Действително българите от Тракия и Македония упълномощават 45 пратеници, за да ги представляват в Учредителното събрание, но те не са допуснати до заседателната зала. [4] Там влизат депутати родом от Македония, но техният мандат не е свързан с българското население останало извън княжеските граници. От общо 229 народни представители са избрани само 8 делегати с произход от Македония и всички те са руски възпитаници, свързани директно с Временното руско управление  и членове на новосъздадените княжески партии. Това са:

1.Милетий Софийски, роден 1832 г. в гр. Струмица, починал 1883 г. Учи в Санктпетербургската духовна академия. В услуга на руските войски още преди преминаването им през река Дунав. Член по право от висшата духовна квота.  Консервативната партия.

2. Димитър Карамфилович, роден 1839 г. в гр. Велес, поч. 1906 г. Учи търговска гимназия в Будапеща. В услуга на руските войски още преди преминаването им през река Дунав. Консервативната партия.
3. Васил Диамандиев, роден 1840 г. в гр.Охрид. Учи в Одеса-духовна семинария, във физико -химически факултет на университетите в Москва и Киев. В услуга на руските войски още преди преминаването на река Дунав. Член по право от Софийска губерния. Консервативна партия
4. Иван Каранов, роден 1851 г. в гр. Кратово, поч. 1928 година. Учи в Одеса -Новорусийския университет. Назначен от Временното руско управление за помощник губернски инспектор в гр. Дупница. Депутат по избор от гр. Дупница в Учредителното събрание.
5. Йосиф Ковачев, роден 1839 в гр. Щип, поч. 1898 г. Учи в Киевската духовна семинария. Депутат в Учредителното събрание назначен директно от Имперският руски комисар.
6. Михаил Мишайков, роден с. Пътеле, поч. . Учи педагогическо училище в Белград. Депутат по избор от Софийска губерния.
7. Константин Помянов, роден гр. Прилеп 1850, поч. 1913. Учи във Виена-стипендиант на Добродетелна дружина. Депутат в Учредителното събрание избран от виенското благотворително дружество „ Напредък“. Либерална партия.
8. Андрей Стоянов, роден гр. Воден 1838 г., поч.1910. Московски университет, личен сътрудник на Александър Дондуков. Депутат в Учредителното събрание от Варненска губерния. Консервативна партия.

      [1]  https://parlichev.com/bg/obsthe-narodnijta-vaprosa-obsthonarodniyat-vapros-1878-1879-g/;

[2]  Сп. Свето Дело. Кюстендил, 1902г., кн.1

[3] Само с две изречения Антон Страшимиров дава пример на княжеските депутати за национално отговорно отношение към македонските българи :  „ Разумно е било, Българското  Учредително Народно събрание да се преклони пред Европа, но това значи ли, че е било наложително Македония наново да подложи врат на турския ярем? Не, там е требвало да се прояви отпор срещу турците, срещу Европа, срещу света“./  А. Страшимиров. Диктаторът. Нови проучвания върху живота и личността на Стефан Стамболов. С.,1935, с. 62/

[4]  Български патриарх Кирил. Съпротива срещу Берлинския договор- Кресненско въстание. С., 1955, с. 15, с. 55