Солунските ученици в София. Туркофилство, или дивотия.

Вчера разглеждаха столицата на българското царство 45 македонски българчета, ученици от Солунската гимназия. Разглеждаха я сами: с тех видехме само двама юнкери, македончета, както се научихме, и един ученик от софийските гимназии. Към гавазът на солунските ученика, който ги придружава и тук, беше аташиран един училищен слуга, или разсилен от Министерството на просвещението, ако се съди по фирменото му облекло.

Никакви български учители, никакви наши гимназисти…

Ако да на си отнасяше това до оскръбление на националното ни чувство, бихме се смели на комичността на случая. Един гавазин и един разселен комавдуват екскурзията!

Но ние и всеки българин ще се чувствува уязвен от това пренебрежение към солунските гимназисти. Това е недостойно за България.

Днес, когато в Русия приемат с отворени обятия нашите гимназисти; когато в Гърция, страна чужда нам сега и враждебни в историческото минало, възторжено посрещат студентската ни младеж, а в столицата на царство България нема братски прием за еднородниците ни.

Ако се касаеше за некои екскурзянти от чужда славянска страна, г. Бобчев, не се съмнявам щеше да намери извън-бюджетни източници, за да ги посреща и изпраща с големи тържества. Сега той може би той ще се извинява с недостатъчен бюджет.

Ако ли, за нещастие, в този случай за да изпълни дълга си са попречили нежността му към отоманската империя, никога туркофилството на г. Бобчев не е имало по-отвратителна привилегия.

нските ученици в София. Туркофилство, или дивотия.

Вчера разглеждаха столицата на българското царство 45 македонски българчета, ученици от Солунската гимназия. Разглеждаха я сами: с тех видехме само двама юнкери, македончета, както се научихме, и един ученик от софийските гимназии. Към гавазът на солунските ученика, който ги придружава и тук, беше аташиран един училищен слуга, или разсилен от Министерството на просвещението, ако се съди по фирменото му облекло.

Никакви български учители, никакви наши гимназисти…

Ако да на си отнасяше това до оскръбление на националното ни чувство, бихме се смели на комичността на случая. Един гавазин и един разселен комавдуват екскурзията!

Но ние и всеки българин ще се чувствува уязвен от това пренебрежение към солунските гимназисти. Това е недостойно за България.

Днес, когато в Русия приемат с отворени обятия нашите гимназисти; когато в Гърция, страна чужда нам сега и враждебни в историческото минало, възторжено посрещат студентската ни младеж, а в столицата на царство България нема братски прием за еднородниците ни.

Ако се касаеше за некои екскурзянти от чужда славянска страна, г. Бобчев, не се съмнявам щеше да намери извън-бюджетни източници, за да ги посреща и изпраща с големи тържества. Сега той може би той ще се извинява с недостатъчен бюджет.

Ако ли, за нещастие, в този случай за да изпълни дълга си са попречили нежността му към отоманската империя, никога туркофилството на г. Бобчев не е имало по-отвратителна привилегия.

Българските училища в Солун. Преглед от министъра на просветата.

Солун, с. д. Завчера министърът на просветата, Бабан-Зале Исмаил Факъ бей, който придружава султана, посети българската митрополия, мъжката и девическата гимназии, разгледал и разните научни кабинети и останал извънредно доволен от устройството и реда в тех. Мниистрът е бил псрещтат и изпратен от училищните хорове, които пели турския национален химн.

НАШИТЕ СТУДЕНТИ В АТИНА

(Специална кореспонденция).

Атина, 13 април 1911 г.

Края на гостуването. Впечатления.

Днес е последният ден от вашето гостуване в столицата на Гърция, което остава най-добри  спомени за гостоприемството на нашите другари от Атинския университет и на Атиняните.

Егейското правителство не можеше да направи изключение от онова добро разположение спрямо нас, указано ни от гръцкото общество. Има ли нужда да упоменавам журналистите, които туряха в услуга на изрядното гостоприемство не само своята деятелност, но още, и еднакво, своето оръжие, печата ?

Грандиозно шествие.

Нашате тукашни другари и ние предприехме едно величествено шествие из града, навсякъде с ентусиязъм акламирани. Из пътя се държаха и речи. Гърци и българи говорят въодушавено в полза на тесно сближение между двете студентства и между двата народа.

В 11 часа стана прием в университета. Говори професор г. Лемброс. Наши другари декламираха. Говориха още професор г. Василиос и студентът г. Тепавичаров.

На прощален банкет.

B тържествено шествие от университета се отправихме за локала на прощалния банкет. По улиците гърмят български гръцки песни.

На банкета прекарахме в приятна дружба. Професор г. Филаделфос говори за предназначението на жевата / така е в текста/. Държаха се няколко речи.

Готвим се за път

 — N.