Петър поп Арсов / Попарсов/- апостол на Вътрешната революционна организация, роден в с. Богомила Македония, починал 1941 в София

Петър Попарсов е много ясен и категоричен в дефиниране целите на Вътрешната революционна организация и не прави изключение от общото разбиране на нейните ръководители относно същността на автономията. На него дължим , уточнението за първоначалното название на Вътрешната революционна организация. Самото име  „ Комитет за придобиване на политически права на Македония дадени им от Берлинския конгрес” [1], еднозначно илюстрира намерението на апостолите да търсят политически права за неосвободена Македония, която, според Попарсов, е трябвало да запази „своя чисто вътрешен македонски характер“: „ Лозунгът беше: Далеч от България! Не за това, че тя бе виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер. Върху тези ясни и точно определени основи се образува първият таен Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени й от Берлинския договор, от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна м[акедонска] р[еволюционна] организация.“ [2]

Какво точно означава „далеч от България“ и как делото да запази „чисто вътрешен македонски характер“ е разяснено от Попарсов в първият печатен документ на новосъздадената Вътрешна революционна организация – „Самболовщината в Македония и нейните представители“.[3] От съдържанието на брошурата, без затруднения, може да се направят обосновани изводи за политическата позиция  на Вътрешната организация в първата година на нейното съществуване. С названието „стамболовщина“ Попарсов е обобщил политиката, която управляващите в Княжеството водят спрямо Македония. Естествено тя е дело не само на нейният архитект министър- председателя Стамболов, но и на целият партиен апарат съставен на Либералната партия. Според Попарсов, най-важната задача  за тях е: „ …туряне македонските работи в зависимост от партизанските борби в България“, но веднага уточнява как се отразява тази политика в Македония: “….резултата от  което никак не е в интереса на нашата страна, със своите условия за съществувание и, в много отношения, с противоположни интереси, които трябва да се ръководят от хора, що познават тези условия и ценят местните интереси, а не от някой си Лазаров или Екзарха с техните тайфи, събрани по личните кейфове на тези две македонски „светила”.[4] Апостола е начертал и схемата по която партизанщината нахлува в Македония, както и последиците съпровождащи политизирането: ” .. и Лазаров, и Екзарха се стремят да печелят съпартизани в Македония между общините, общинските представители, владиците, директорите, учителите и гражданите. Ето де е ключът на лютата борба между всички тези разноцветни български елементи в Македония, която понастоящем представлява жива картина на хаотическата първобитна борба между природните стихии. Рибата от главата смърди. Схемата по която партизанщината нахлува в Македония. И докат тази глава не претърпи коренни операции, работите у нас се ще смърдят, като привличат чуждите пропаганди върху иначе хубавата наша Македония…”[5]

Заедно с „българщината“ в Македония проникват и партизанските страсти. Техните носители са изпращаните от Княжеството емисари, които би трябвало да направят македонските българи още по-българи,[6] но в крайна сметка си остават креатури на княжеските политически партии. Именно тях Попарсов нарича северно-български езуитски орден[7] защото според него те:  „ .. дохождат в Македония с претенции: „да създават българи”; „да култивират страната”; „да заповядат”.[8] Исторически факт е, че носителите на така наречената българщина разпространяваха своите идеи в Македония единствено всред тези, които сами наричаха себе си българи и не се нуждаеха от доказателства за етническият им произход, а от граждански и политически права. Централизираната подкрепа за църквата и образованието, която от княжеството се опитваха да осигурят на българите извън княжеските граници, бе възпрепятствана не толкова от локалните интереси на македонските българи, колкото от дефицит на държавен потенциал способен да преодолее всички политически и финансови препятствия възпиращи осъществяването на подобна мащабната цел. И най-важното, княжеската политика не предвиждаше желаните от местното население политически права и гражданско самоуправление. През тези пробойни проникват аргументите на Петър Попарсов срещу политиката на северните емисари, която той нарича стамболовщина.

Като заключение може да се каже, че брошурата на Петър Попарсов Стамболовщината в Македония и нейните представители , единодушно наречена от апостолите „ нашата първа книжка“, е доказателство, че Вътрешната революционна организация още в първата година на своето съществуване е изградила своя идеологическа платформа, различна от тази на активистите изпращани от пределите на Княжеството с цел да побългаряват македонските българи.

До края на живота си Попарсов остава верен на изложената от него концепцията и защитава автономията на Македония, независимо от обстоятелствата и последствията.

[1] Дефиницията на Попарсов за комитета е:  „Това е една млада българомакедонска партия, която защитава самоуправлението и старите права на българомакедонските общини“/ Вардарски/ Петър Попарсов/. Самболовщината в Македония и нейните представители“. Виена/София/, 1894, с.44/

[2] Петър Попарсов. Произход на революционното движение в България и първите стъпки на „ Комитет за придобиване на политически права на Македония дадени им от Берлинския конгрес ”.  Бюлетин №8, С., 1919г, 19 юли

[3] Вардарски/ Петър Попарсов/. Самболовщината в Македония и нейните представители. Виена/София/, 1894, 64с.

[4] Вардарски, Стамболовщината ….с.6

[5] …Пак там с. 10

[6] Многозначително е как е изглеждал  този подход за побългаряване в очите на основателя на Вътрешната организация „ сепаратистът“ Иван Хаджиниколов: „ Като седнахме, почна В. Кънчев да приказва и на друг дума не дава. И приказваше все за себе си – той така, той инак. Между другото каза: „Аз дойдох в Солун с амбицията да побългаря Македония.” Аз не можах да се стърпя и му отговорих: Че Македония е българска и така, защо Вие да я побългарявате! Ако Македония не беше българска, нямаше да има в Солун българска гимназия, нямаше да дойдете и Вие за учител в нея. От тая ми забележка той се почувствувал много обиден и цели пет години не ми прости, все се заяждаше с мен и искаше да ми напакости, докато най-сетне, подир 5 години, успя да ме отстрани от Солунската гимназия като учител, както ще видим. Той, за да ме сплаши, ме наричаше „сепаратист” и ме заплашваше с уволнение, на което аз отговарях, че могат да ме уволнят и че аз няма да остана без работа и гладен.“ / Из „Спомените ми в свръзка с революционната организация“ 1932. сп. „България-Македония”, София, г. І, кн. 4, октомври-ноември 2002, с. 14-20 и кн. 5, декември 2002, с. 18-20/

[7] Стамболовщината ..с.26

[8] . Стамболовщината ..с.24, с.34