Иван Хаджиниколов-апостол на Вътрешната революционна организация, роден 1861 година в град Кукуш Македония, починал 1934 година в София

Иван Хаджиниколов, не без основание, е наречен основателя на Вътрешната революционна организация. [1]  Той, както останалите апостоли, е много ясен и категоричен в дефиниране на автономията като цел Организацията.

През 1875 година, още на четиринайсет години, Хаджиниколов създава план за въстание: „ И от този момент почнах да мисля как ние от Кукуш да въстанем и да отидем до Стара планина. Тази мисъл заседна в ума ми и не ми даваше мира. Най-сетне дойдох до ясна представа за онова, което трябва да се върши, а именно, че трябва да се основе една революционна организация, революционен комитет, който да подготви населението за въстание.” Седемнадесет години по-късно, през юли 1892 година, една година преди да бъде основана Вътрешната организация, Хаджиниколов, в присъствието на Гоце Делчев и Коста Шахов, представя своята визия за основите върху които би трябвало да се гради бъдещата революционна организация. Аз изложих следните основи:

„1. Организацията да се нарича Макед[онска] револ[юционна] организация, да се основе в Македония, а не в София, защото основана в София и ръководена от София, сърби и гърци ще я отдадат на българското правителство, ще основат и те такива организации и от нашата организация няма да излезе нищо. При това тя трябва да бъде тайна.

2. Основателите й да са македонци, които да се ползват с добро име и да живеят в Македония, за да бъдат постоянно в контакт с населението в Македония, да бъдат и те изложени на същата опасност, на каквато ще бъдат изложени последователите им, чрез което по-лесно ще спечелят доверието на населението.
3. Лозунгът ни трябва да бъде автономията на Македония. Нашето искане трябва да почива на чл. 23 от Берлинския договор, за да се надяваме на успех. Да постигнем автономия за Македония, значи да я откъснем не само от турците, но и от сърби и гърци. Очертани еднаж, границите на автономна Македония не ще могат вече сърби и гърци да искат части от нея, когато, ако искаме присъединяването й към България, сърби и гърци ще искат части от нея. Нашата задача трябва да бъде да спасим Македония цяла. А това може да стане само чрез една автономна Македония.
4. Организацията трябва да бъде самостоятелна и независима, да няма никакви връзки и ангажименти с правителствата на съседните държави, за да не й влияят тия правителства и да не я обвиняват някои, че е оръдие на някое от тия правителства и с това да предизвикат противодействие от страна на другите съседни правителства.
5. От македонците в България и от българския народ ще искаме морална и материална помощ, без обаче да ни се бъркат в работата.

Подир 4-часово обсъждане на тия мои основи двамата (К. Шахов и Г. Делчев) ги възприеха.

Подир това аз пак повдигнах въпроса за едно авторитетно лице, което да застане начело на организацията. К. Шахов повтори пак своето мнение, че в София не ще се намери такова лице. Тогава Г. Делчев каза: „Слушай, г. Х[аджи]николов, толкова време минало, нека мине още една година. Аз догодина свършвам военното училище и ще ме произведат офицер. Аз ще си дам оставката от офицерството, ще дойда в Солун и ще основем революционната организация. Като заработим, ние ще си спечелим авторитет и няма нужда да търсиш друго авторитетно лице.” Разгледахме това предложение на Гоце и най-сетне и аз се съгласих с него. Разделихме се, като си пожелахме добро виждане идната година в Солун.

Ако К. Шахов и Г. Делчев са оставили някакви спомени, непременно ще споменават за тая среща.

Много останали живи другари по основаването на организацията (д-р Хр. Татарчев и П. П[оп]арсов) сега ще узнаят за тази ми среща. Не им казах за нея навремето, за да не се обидят, задето предварително с други съм разисквал този въпрос.

Д. Груев в спомените си казва, че Г. Делчев, като дошъл в Щип за учител, бил подготвен за револ[юционната] организация. Подготовката му беше именно от тая среща.“ [2]

Изложената от Хаджиниколов визия за бъдещето на една вътрешна  революционна организация се явяват и базата върху, която тя бе основана в Солун на  23 Октомври 1893 година. Относно целта на новосъздадената организация Хаджиниколов пише:  „ Подир това пристъпихме към определяне на лозунга. Всички говориха, а най-много говори пак д-р Хр. Татарчев и всички дойдоха до заключения и основи на организацията, каквито аз преди една година и нещо предложих пред К. Шахов и Г. Делчев, т. е. автономия на Македония, независима революционна организация и пр. И затова аз пак не говорих по тази точка. Като свършихме и с този въпрос, дигнахме заседанието и всички сериозни и с пълно съзнание за тежката работа, която ни очаква, си отидохме.” [3]

Убедено можем да твърдим, че определенията за същността и целите на Вътрешната организация възприети от нейните създатели се превръщат в бъдещите постулати върху, които се изграждат революционното движение. Самият Хаджиниколов дава много конкретно определение за неговата цел: „А ние искаме да запазим Македония цяла в нейните географски граници, което може да се осъществи чрез исканата от нас автономия. Така освободена Македония ще представлява една втора България, макар и неприсъединена към майката отечество.” [4]

Много значимо е ясното разграничение, което Хаджиниколов прави между идея за Автономна Македония, възприета от основателите на Вътрешната организация и присъединистката идея,  с която княжеските политици се опитват да подържат идеалът за Сан-Стефанска България и да подхранват обществените настроения свързани с очакването за обединение на етноса. Основателя правдиво и пророчески е описал това съществено противоречие между двете концепции: „ Пречките и опасностите за революционната организация се явиха още в началото. Те имаха външен и вътрешен произход. Външните пречки произлизаха от действията на българското правителство и македонската емиграция в княжеството, които продължаваха да са носители на великобългарския идеал: обединението на българските земи чрез пряката въоръжена намеса на официална България, поради което на нашето движение се гледаше като на сепаратистично. Вътрешните пречки произлизаха от наши еволюционалисти и от турското правителство.

1. Българските политици и общественици, се ръководеха от завета за осъществяването на Сан-Стефанска България, без да държат сметка за стремежите на сръбските и гръцки държавници, които винаги са претендирали върху Македония и са действали за присъединението ѝ към техните кралства или, най-малко, за дележа ѝ между трите балкански държави.

Как гледаха на македонския въпрос ръководните лица на България, най-добре илюстрира срещата и разговора ми с Лука Въжаров, главен секретар при управлението на Радославов.

Лука Въжаров ми беше близък приятели от детинство, та когато през идните ваканции отивах в София по служебна или по частна работа, винаги се срещахме и говорехме по македонския и другия въпроси. През 1899 г., м. август, отидох в Министерството да го видя и поздравя с новия му пост. Той ми зададе въпрос: как отива революционната организация и какво се цели да се постигне чрез нея. Отговорих му както всякога, че се стремим да извоюваме автономия на Македония, като за това тя очаква подкрепата на българското правителство. Отговори ми, че българско то правителство е против автономията на Македония.

— Защо е против?

— Защото, ако се даде автономия, ще се явят партии, каквито се явиха в Източна Румелия, които не ще искат да присъединят Македония към България. Правителството действа за присъединението на Македония към България.

— Българското правителство е на погрешен път, — му отговорих. – Преди всичко, присъединението на цяла Македония е невъзможно, защото над нейни части претендират гърците и сърбите. Присъединението на цяла Македония към България ще може да стане само при една победоносна война с Турция, на която на помощ ще се явят Гърция и Сърбия. Ако ли гърците и сърбите воюват заедно с България срещу Турция, те ще искат части от Македония: ще бъдат за разкъсването на Македония. А ние искаме да запазим Македония цяла в нейните географски граници, което може да се осъществи чрез исканата от нас автономия. Така освободена Македония ще представлява една втора България, макар и неприсъединена към майката отечество. От автономията България и българският народ само печелят. След извоюване автономията на Македония може да се действа и да се дойде до федерирането ѝ с България на първо време, а после и федерирането на всички балкански държави.

Разделихме се с противоположни разбирания.

2. Македонската емиграция в България в мнозинството си често падаше под влиянието на прокарваната правителствена политика по македонския въпрос и предприемаше действия, които косвено пречеха на правилното развитие на освободителното движение, което през първите пет години беше предимно легално движение.“ [5]

Иван Хаджиниколов отстоява своите убеждения до последния си земен ден, 9 юли 1934 година, когато посреща своята трагична смърт.

[1] Идеята за тази организация беше на Иван Х[аджи]николов, родом от Кукуш. Възприета от Антон Димитров от с. Айватово (Солунско) и Дамян Груев от с. Смилево (Битолско), тя биде внушена на д-р Христо Татарчев от Ресен, който като единствен българин лекар се ползваше със симпатиите на всички българи не само в гр. Солун, но и в цяла Македония. Идеята допадна на схващанията на Петър П[оп]арсов от с. Богомила (Велешко) и на Христо Батанджиев от Гумендже. – Албум-алманах „Македония”. София, 1931, с. 21-22.

[2] Ив. Хаджиниколов. Из „Спомените ми в свръзка с революционната организация” [1932], сп. „България-Македония”, София, г. І, кн. 4, октомври-ноември 2002, с. 14-20 и кн. 5, декември 2002, с. 18-20 и Ц. Билярски, Първите програмни документи на ВМОРО до есента на 1902 г., сп. „Известия на държавните архиви”, кн. 87, 2004, с. 258-273.

[3] Пак там

[4] Из записките на Иван Хаджиниколов. Сп. Илюстрация Илинден, година VIII, кн.9(79), с.7

[5] Пак там