Предполага се, че е единственият, който гради своето творчество на охридски диалект, на сръбски език и на български книжовен език. През 1937 година публикува първата си песен на охридски диалект „Весникарче“ в „Наш вестник“, орган на културно-просветно дружество „Вардар“. В Югославия издава 3 книги -“ Следи“, „Изгревите тлеят“ и „Стихове“. В България написва редица стихосбирки, сред които „Моят град“, „Иднина“, „Сонети“, „Сатурналии“, „Бледите вселени“, „Любов и дух“ и други. След 1948 година издава „Търсени съзвездия“, „Светът е в нас“, „Силуети на изгрева“, „Времена и следи“, „Бледи сводове“, „Гласове в моя свят“, „Сенки на нищетата“, „Дни, години“, „Човекът и времето“, „Крепостта на Самуил“. В 1979 година публикува „Пътища, времена“ с посвещение „На Григор Пърличев посвещавам. Надвесен над праха на моя дядо, съзирам едно име, страдало във вековете – България“