Още 1895 г. княз и княжески управници

много ясно заявяваха, че те няма да подчиняват интересите на българите от своето княжество на интересите на българите от не освободените територии.

 

 

 

Мотивът на княза и княжеските правителства да призовава македонците към смирение винаги е един и същ. Те твърдяха, че добрите отношения с Империята ще допринесат до издаване на нови султански берати / разрешителни/ за български владици в македонските епархии. Аргумента за разширяване правата на Екзархията винаги е работил безотказно всред обществото и е причината голяма част от македонската емиграция да бъде причислена към така наречените „ здравомислещи македонци“. В действителност вкоренената в българския етнос християнска традиция е здравата основа  върху, която първо се изгради Българската екзархия и после накара така наречените  „здравомислещи“ македонци да подкрепят княжеските държавни институции. И тази тактика би имала сериозна политическа тежест,  ако не прикриваше истинската цена на султанската милост, която изискваше от княжеските правителства да заявят ясен отказ от национална политика в Македония. В случая, когато княза уверява представителите на обединената македонска емиграция, да разчитат на добрите отношения между българското и имперско правителство, [i] той дипломатично им е спестил истината, че в Цариград не приемат никакви искове свързани с Македония. Турското правителство отхвърля не само предявените от емиграцията политически искания, но и минималистичните цели на княжеската политика свързани с влиянието на националната църква в Македония. Само няколко дена преди осъществяване на срещата, външният министър е официално уведомен за отказа на Високата порта да назначава български владици в македонските епархии.  [ii] Фактически единствената политическата линия, по която  княжеските правителства са насочвали българските национални интереси в Македония, е била замразена. Оказва се, че задкулисната политика на княжеските правителства не е била достатъчно „ хитра“ за да заблуди „ нездравомислещите“ македонци. Не случайно, в техните среди  възприемат тактиката на управляващите, по отношение на националният проблем в Македония, за лицемерна и остроумно я определят с македонската фраза „ ке го лажиме“. [iii] Какво, точно представлява тактиката „ ке го лажиме“ и защо тя е обречена на неуспех разкрива Димитър Ризов. Пред многолюдно събрание на македонската емиграция, разискващо темата за политиката на Княжеството към Македония, Ризов заявява : „ Но аз разбирам автономията на Македония само под един вид: една автономия лоялна; една автономия, както би казали французите, „pure et sim ple“ ; една автономия, съзидана върху Гладстоновия принцип: „Македония за македонците“; — а не една автономия „ке го лажиме“, тоест не една автономия, като мост за Сан- Стефанска България . . . Стоим ли на почвата на една автономия, до де минем моста, недейте осъжда хората, че не ни верват — защото вие сами им давате право да не ни верват. Вие мислите ли, че с политиката: „ке го лажиме“, ний ще излъжем некого, г-да? Ние можем само да станем смешни, ако миелим това . . . Па и да бихме успели некого да излъжем мислите ли, че великите държави не би биле в състояние да поправят нашата лъжа?“ След, което следва реплика на  Никола Наумов : „Значи, вие искате автономията, като цел?“  и отговорът: „ Да, аз разбирам автономна Македония, като самостоятелна държавица, която да влезе в една федерация с другите държавици на Балканския Полуостров!“ [iv]  В този кратък дебат се съдържа цялата същност на споровете около автономията на Македония. Автономията искане за „самостоятелно държавица“ ли е или „ке го лажиме“ докато  присъединим колкото се може повече от македонска земя към територията на Княжеството.  Но, лъжеше ли княза, когато изложи гледната точка на двореца: „…живущите в Княжеството българи от Македония да прекратят безполезните си, даже вредителни агитации“? [v] Не!  Лъжеше ли министър-председателя Константин Стоилов, който в залата на Народното събрание заяви, че българската политика трябва да върви „в  хармония с взглядовете на сюзерений двор“ и „по всичките въпроси които се отнасят до нашето международно положение Цариград трябва да е ключът на мненията. От Цариград да се получава тонът“?[vi] Или когато изложи своето мнение пред Външния министър Григор Начович: „ Правата на Македония не са толкова належаща нужда, както съществуванието на България.“ [vii] Не! Лъжеше ли Външния министър Григор Начович, когато каза, че няма да опропастява България заради хатъра на македонците и ако не са доволни-майната им?  [viii] Не! Княжеските управници много ясно заявяваха, че те няма да подчиняват интересите на българите от своето княжество на интересите на българите от неосвободените територии, защото, както се изразява министър председателя Стоилов, правата на българите в Македония не са толкова важни за да застрашават съществуването на Княжеството. Тяхната политика по Македонския въпрос бе съобразена с васалният статут на Княжеството и насочена към неговото оцеляване. Факт, който не би трябвало да се тълкува превратно, така както го правят всички онези, които прехвърлят дългът на българските правителства, по защита правата на етноса, в църковният двор на Българската екзархия.

 

[i] По време на състоялата през Април 1895 година среща между княза и представители на македонската емиграция, владетеля строго осъжда „ македонските агитации“ и съветва делегатите:  „ да изоставят тоя неразумен път, да поемат техните пасивни занимания, за да  се възстанови доверието, Султана да поднови доверието си към българския народ.“   Княз Фердинанд призовава македонските представители да свият знамената като се надяват на султанската милост и добрите му отношения със сюзерена. Князът не се колебае да квалифицира предявените от делегацията искания, той да се застъпи за правата на македонските българи „за вредителни не само за отвъдните наши братя, но и за цялото отечество“.

[ii] В две поредни писма, от 9 и 23 Април 1895,  на дипломатическият агент в Цариград до Външният министър Григор Начович: „ Пера, 9 Април Високоуважаемий г-н Министър Начович,

Вервам да сте приели последните две частни писма. Днес Ви пиша официално, че В. Везир ми заяви категорически, че Портата не може да назначи със или без берати нови владици в Македония. Подозирам, че Австро-Унгарското правителство е най-много против назначаването им. ……..Ваш преданий П. Димитров“ / НБКМ-БИА, Ф. 641,а.е. 26, л.175/

[iii] „ Тия / политиците б.м./ щото, това е една неволна негова/ има предвид Стамболов б.м./ грешка, която се дължи на непредвидливост на  всички държавни мъже в България (включително и на Стамболова), които не са си давали ясен отчет за нашата политика в Македония, а са се стремиле да разиграват голяма политика, наивно вервайки, че са  толкоз могъщи и толкоз умни, щото могат да водат  успешно тая политика с нелепата тактика „ке го лажиме“, тогаз когато всички са биле, и по-умни, и по-силни от нас, та е нямало кого да лъжем“./ Ризов, Д. Каква трябва да бъде нашата политика спрямо Македония. С., 1902, с. 12/

[iv] Ризов, Д. Каква трябва да бъде нашата политика спрямо Македония. С., 1902, с. 40-41

[v] в. Знаме, 16 Април 1895, г.1, бр.63, с.1; НБКМ-БИА, ф. 641,а.е.26, л.179

[vi] В. Знаме,  14 Ноември, 1894;  Дневници на Обикновено народно Събрание-8, 1895, кн.1, с.53

[vii] В писмо на Константин Стоилов до Григор Начович от Виена 18 Март 1895г. НБКМ-БИА ф. 641, а.е. 26, л. 163

[viii]София, 12 Април 1895. Уважаеми Г. Димитров,

Вчера получих писмото ви от 9-ти /не се чете/. Вервам да сте получили навреме телеграмата ми, с която съобщавам на кратко думите на Княза към македонските агитатори. Не се съмнявам, че там у вас никой няма да е доволен от тия думи; те искат да го караме Стамболовски, да бием, да колим, да опропастяваме България за техният хатър. Не ще може! Ако не са благодарни, майната им! Ние не сме тук да ги благославяме, да им играем на кючек….“ / НБКМ-БИА ф. 641, а.26, л. 180/

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.