традицията е по-силна от пропагандата
Автор: Кирил Пърличев-правнук
Охрид. Песента на Григор Пърличев за Момир. Вековната духовна връзка между родовете.
Кирил Пърличев, върху едно малко листче, е записал кратка песен от своя баща Григор Пърличев. На пръв поглед тази малка страничка изглежда като несъществена историческа бележка, но зад тези няколкото реда се крие вековна история и традиция. Песента е посветена на охридчанина Димитър Момир, убит от турците. Пеейки я съгражданите му са се обединявали в общ протест срещу насилията на потисниците. По същият начин, с песента на Григор Пърличев „ 1762 лето“, градът въстава срещу духовния гнет на фанариотите. Многозначителен факт е, че в оригинала на песента за Момир Григор Пърличев, както заплашваше гръцкия владика, така, не се е посвенил да предупреди царя, към който се обръща за помощ, като към молбата поета добавя „ .. да не плач наший до Бога стигне…“. Защото стигне ли до там, пред бога и царете ще отговарят.
Днес наследниците на фамилията Момир са запазили спомена от събитията и в техният дом се намира кожен надпис напомнящ славното минало на рода. Днес малцина знаят, че „ носачите на пари“, какъвто е бил и Димитър Момир, са били с безупречна репутация и са представлявали силни родове, които са с възможности да отмъстят за всякакво посегателство. От друга страна, рода Пърличеви, век и половина, са опазили текста на песента. И най-важното е, че традицията не е прекъсната защото двата рода са запазили и родовата връзка помежду си.
Предишна публикация
Охрид постави Григор Пърличев между св. Климент и св. НаумСледваща публикация
Думата Македония във френските речници от 18 век