Няма мир за праха на Гоце Делчев

151 години след рождението на Гоце Делчев неговото дело е напълно пренебрегнато за сметка на националния спор – българин ли е Делчев или македонец. Няма съмнение, че двете държави поддържащи противоположни твърдения полагат всички усилия да поставят Гоце в националния си пантеон без да проявят желание да погледнат към истинската същност на революционера и идеята, за която той отдаде живота си. Апостолът загина не за да осигури национално господство на българите в Македония или да създава македонска нация, а за да отвоюва политическата свобода на всички народности в Македония. Както собственоръчно заявяваше своята българска народност, така собственоръчно посочи и целта на Революционната организация- придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско. Освен това, Гоце предложи начинът, по който би трябвало да се постигне тази цел – „целта ще се постигне чрез премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание.“ [1] Вместо да се вслушат в завета му и да премахнат  шовинистическите пропаганди, държавниците подпрени на националистическата платформа полагат всички усилия да национализират Делчев и до днес не дават мир на праха му.

Другарите и съмишленици на Гоце безконфликтно съхраняваха неговите мощи в продължение на 40 години. От 1923 г. костницата, положена в Илинденския дом в София,  бе достъпна за всеки съпричастен към апостола и неговото дело. През 1946 г. българските управници, всички членове на българската комунистическа партия, тържествено предадоха урната с тленните останки на Гоце Делчев на македонските управници, всички членове на югославската комунистическа парти и по този начин включиха праха на войводата в държавната политика. В резултат днес българските управници чакат разрешение от северно-македонските си колеги за да посетят официално гробницата на апостола в Скопие. В допълнение цялата северно-македонска полиция е ангажирана за да предотврати евентуални инциденти със северно-македонски „патриоти“, заявили готовност да приложат сила за да не допуснат бугарите-татари до гробницата. Предполага се, че в тази обстановка, пред костницата на Делчев, от българска страна, няма да се водят поучителни беседи, разясняващи на северно-македонците тяхната заблуда относно българският им произход. С  тази задача са натоварени мастити български професори, които от уюта на медийните студия безпроблемно подържат държавната доктрина. И без техните разяснения всички ние знаем, че държавниците са задължени да защитават авторитета на нацията както и всеки един българин изпаднал в беда, където и да се намира той. Но, освен тази азбучна истина, във връзка с раздухване праха на Гоце, трябва да знаем как се създаде неистовата омраза между българските и северно-македонските патриоти в основата на настоящите проблеми. Трябва да знаем защо в 151-та годишнината от рождението на войводата целият патриотичен устрем е насочен към Скопие, а пред паметника му в Благоевград почит отдават рота войници, малко политици и шепа граждани. Не вярвам тези въпроси да получат отговори, защото от данъкоплатците се очаква се, че те са научили урока за вината на сърбите и ще спазват патриотична дисциплина, особено сега когато нацията трябва да удари с юмрук по европейската маса и да остави отчуждените северно-македонци да си живеят в отчуждената си държава. Ами после? После държави политици и прилежащите към тях историци, представляващите спорещите държави, все нещо ще се договорят. Дано до тогава се намери малко мир за праха Делчев.

[1]  ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 1.; За подробности по изготвяне на устава и правилника на ТМОРО от 1902 г. виж Билярски Ц. Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.