Настъпването на годишнина от трагичната смърт на Гоце Делчев е повод за затягане на дисциплината сред патриотичните редици в София и Скопие. В двете столици се готвят за национални конференции, които ще доказват на кого принадлежи Делчев. На българите или на северно-македонците? Въпреки, че самият апостол собственоръчно се е самоопределил като българин двете столици не спират историческият сериал. Българската нация не си дава героя, а северно-македонската нация го е прибрала зад червената си политическа линия и е готова да воюва за него. Няма съмнение, че двете държави полагат всички усилия да поставят Гоце в националния си пантеон, но не желаят да погледнат към истинската същност на революционера и идеята за Единна Неделима Македония, за която той отдаде живота си. Апостолът загина не за да осигури национално господство на българите в Македония или да създава македонска нация, а за да отвоюва политическата свобода на всички народности в Македония. Както собственоръчно посочваше своята народност, така собственоръчно посочи и целта на Революционната организация- придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско. Освен това Гоце посочи начинът, по който би трябвало да се постигне тази цел – „целта ще се постигне чрез премахването на шовинистическите пропаганди и национални разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население в борбата му срещу общия враг; действува за внасяне общия дух и съзнание между населението и употребява всички средства и усилия за по-скорошното и своевременното въоръжаване на населението с всичко необходимо за едно общо и повсеместно въстание.“/ ЦДА, ф. 1234 к, оп. 1, а. е. 13, л. 1.; За подробности по изготвяне на устава и правилника на ТМОРО от 1902 г. виж Билярски Ц. Още един път за първите устави и правилници и за името на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г./

Няма да е кощунство да кажем, че Делчев се стремеше неговата Революционната организация да взема властта, защото самият той открито призоваваше към това: „ За да сдобием свободата — требва да се борим! Щом вие чуете знака за възтание, нема друго какво да правите, освен да грабнете пушките и да се съедините с четите, останалото е работа на другите. Вземем ли по тоя начин цела Македония, Великите сили ще окупират страната и ние ще можем после да живеем щастливо“ / в. Илинден, София, 1923г. , г.3, с.1/; „ Когато ни докараме нова наша власт, след това ще можем да говорим за партия, за социализъм, за репоубликата и пр….“/Матов, М. С., 2007, с.278 /.

Исторически факт е, че Революционната организация не успя да наложи своята власт и идеите на Гоце Делчев не се осъществиха, но спорът на кого принадлежи апостола продължават де се вихрят с пълна сила.