МАРСИЛСКИЯТ АТЕНТАТ. ФАКТИТЕ СРЕЩУ ПСЕВДО-ПАТРИОТИЗМА И МИХАЙЛОВИЗМА.

Патриоти и „ патриоти“ радостно потриват ръце окрилени от факта, че убийството на югославският крал Александър Караджорджевич, извършено на 9 октомври 1934 година в Марсилия, е дело на българин. Името му е Величко Димитров Керин, личност притежаваща изключителните способности необходими за извършването на атентат от подобен мащаб. За патриотите това е един българин посегнал върху символа на настанилата се в Македония сръбска власт; отмъстил за публичната кралска плесница по лицето на невръстната Васка Зойчева, само защото се е осмелила да каже на величеството, че е българка; показал на света, че чувството за справедливост може да убие дори крал. За „ патриотите“ Марсилският атентат е мащабен политически акт в защита на българщината, извършен в резултат от съвместна дейност на хърватската опозиция в Югославската скупщина и организацията на Иван Михайлов в България. Те полагат всички усилия да отредят на Михайлов колкото се може по-главна роля в това политическо убийство. В изпълнението на тази цел „ учени“ и недоучени се надпреварват да търсят пикантни подробности свързани с атентата и да възхваляват както извършителят, така и неговият вдъхновител. Очакванията са, „патриотичната“ интерпретация на Марсилския атентат да предизвика в българите национална гордост базирана върху безпределната смелост на техният сънародник Величко Керин. В интерес на истината трябва да се призна, че резултатите, поне към настоящия момент, са в полза на „ патриотичната“ версия, но добре би било да се обърне внимание и на фактите, които не съвпадат с „ патриотичните“ интерпретации, а имено:

1. Само два дена преди българинът да убие Александър Караджорджевич България засвидетелства  своята официална подкрепа към краля на Югославия. [1]
2. Убийството извършено от българинът е заклеймено безусловно от цялата международна общност.
3. Освен краля Караджорджевич, българинът убива и Луи Барту – министър на външните работи на Франция, престъпление настройващо една могъща държава срещу извършителя, респективно неговите принципи и поддръжници.

Горепосочените факти, без всякакво съмнение, са доказателство за негативни последици засегнали тежко авторитета на България. Тема, която „ патриотите“ умишлено пренебрегват. Защото усилията, които Царството полага за да се оневини като пряк или косвен участник в убийството са в пълен контраст с приповдигнатите „ патриотични“ настроения. [2] Двугодишно съдебно дело воденото във Франция, завършило през 1936 година, прекратява подозренията към българската държава и единствената българска връзка с атентата остава националността на убиеца-българин роден 1897 г. в село Каменица, Пещерска околия. Освен изключителните качества на терорист, определение, с което както в редиците на ВМРО назовават онези свои членове, които са готови, рискувайки собственият си живот, да убиват по заповед на ръководството,  Величко Димитров Керин се отличава и с някои малко известни особености, надлежно отбелязани от политическата полиция в многотомно досие. [3] Оказва се, че той е много затворен човек, преживял тежко детство, притежаващ смелост граничеща с безрасъдство. Съвременници свидетелстват за редица негови прояви демонстриращи отсъствие на чувство за самосъхранение. В това отношение забележително е предложението му от 1927 г., когато той предлага на ЦК на ВМРО да се опаше с ръчни бомби и да се взриви в главната заседателна зала на Обществото на народите. [4] Не може да се пренебрегне факта, че Керин е извършител на няколко политически убийства на българска територия. [5] Неговата така наречена преданост не прави разлика между враг и враг. Бягайки от местопрестъплението, след убийството на Н. Томалевски, тежко ранява довчерашният си другар Васил Настев и стреля срещу преследващият го стражар. [6] Така българинът Керин преди да се прочуе с убийството на сърбинът Джорджевич вече е убил няколко българи с доказани заслуги за революционното дело в Македония  и е стрелял, макар и с известно нежелание, срещу български полицаи, но тези факти не са от особено значение за „ патриотите“ и михайловистите щом терористът е успял да убие и югославския крал.

Марсилският атентат предизвиква особена гордост сред апологетите на Иван Михайлов. Те се опитват да го представят като дело на „ дългата ръка“ на онова ВМРО, което ръководеше техният вожд. Михайловистите, без всякакви скрупули, умишлено пропускат следните факти:

1. Самият Михайлов, когато коментира личността на Величко Керин, не си приписва „заслуги“ по организацията на Марсилският атентат. [7]
2. По време на Марсилският атентат михайловистката организация е напълно обезсилена и категорично не притежава потенциал за мащабни акции от ранга на марсилската. След 19 май 1934 г. организацията носеща името ВМРО е забранена от държавната власт и реално престава да функционира. Вожда Михайлов успява да избяга при отколешния враг на македонците Турция. В дните на атентата той напълно е забравил за Керин, защото е ангажиран да пише показания пред турските власти с надежда да му се разреши право на убежище. По това време, другите членове на михайловото ЦК -Георги / Жоро/ Настев и Владо Куртев, тъй като не разполагат с надеждни канали, наемат пиян каруцар от с. Панчарево за да ги преведе също в Турция. Изоставени от него в храстите край турската граница те са заловени от един граничар и в последствие предадени на правосъдието.
3. Керин, известен като Владо Черноземски, действително е изпратен от Иван Михайлов през юли 1932 г. в помощ на хърватските сепаратисти, които се стремят да елиминират по всякакъв начин Александър Караджорджевич, но в тази връзка трябва да се отбележи следният много съществен факт. Михайлов не знае за какво точно, ще бъде използван неговия пратеник. Допуска, че е за някаква акция, но подробностите не са му известни. Вождът единствено използва готовността на храбреца Керин за да го осребри, като убиец на някоя високопоставена сръбска особа, без да се интересува за съдбата на изпълнителя. [8] Освен това Михайлов изплаща издръжка на съпругата на Керин само два месеца, след като терориста напуска България през юли 1932 г. От тук нататък за Керин се грижат хърватите и никой не се интересува повече за семейството му. [9]
4. Връзките на ВМРО с хърватите не са изградени от Михайлов, а от ЗП на ВМРО и по-точно от Александър Протогеров и Наум Томалевски, които през януари 1924 година се срещат в Лондон с хърватския политик Степан Радич, като го увещават за съвместни действия на ВМРО и хърватската опозиция в Югославската скупщина. Иван Михайлов е човекът, който заповяда убийството и на двамата довчерашни негови другари, като по ирония на съдбата именно Керин е убиеца на Томалевски, който прокара пътя му към хърватите.

С една дума няма по-силни аргументи от фактите, стига да има кой да ги чете.

[1] https://parlichev.com/bg/vmro/dva-dena-predi-ubijstvoto-na-kral-aleksandar-karadzhordzhevich-1934-g/

[2] Министерството на външните работи и Дирекция на полицията оказват пълно съдействие на френските служби и югославската легация в разследване на убийството.

[3] Архив на МВР, об. 23650

[4] Георги Марков. Марсилският атентат през 1934 г. Сп. „Исторически преглед“, кн. 1/1987 г.

[5] За убийствата на бившият революционер и народен представител Димо Хаджидимов и действащият задграничен представител на  ВМРО Наум Томалевски Керин е осъден през 1924 година на смърт чрез обесване и през 1931 г. на  доживотен затвор. Амнистиран е през 1932 г.

[6] По време на разпитите Керин са оправдава, че стрелял срещу другаря си в условия на самозащита, а изстрелите стражаря Цеко Нейков отправил без особено желание.

[7] Иван Михайлов. Спомени. Т. 2, с. 216.

[8]  Драги Вълко,

Анте беше молил чрез Симо да изпратим при него едно наше лице – вероятно му е нужно първо, за да окуражи с него техните хора, а сигурно и за акция. Мисля, че поради моралното си държане и други качества най-подходящ е Владо Шофьора. Пращам 8 негови портретчета. Ти се заеми за изкарване паспорт, по възможност бързо, за него. Останалите портретчета си запази някъде добре, а може да му дадеш две да си носи за всеки случай. На паспорта постави от тия с шапката.

Сърдечен поздрав: Радко (Ив. Михайлов)

П. П. При случай кажи на Лютов и той да знае, разясни му, че се касае за стари споразумения за акция там, от която ние може да имаме само полза. Аз пиша на Анте (Сердар), че това лице не бива да се жертвува за по-малък обект от Бедекович, от някой жупан или виден генерал. Ако искат, може да им пратиш още едно лице. / Д. Казасов, Бурни години (1918–1944), С., 1949, с. 533 -534 /

[9] Архив на МВР, об. 23650, т. 1.