Санстефанска България и присъединението на Македония към Княжество България са основните темели на „ патриотичната“ химера представяща миража на средновековна България за общонационална цел.

За мимолетния руски проект известен като Санстефанска България са изписани хиляди страници в българската историография, няколко и от мен – https://parlichev.com/bg/ruskiyat-proekt-za-sanstefanska-balgariya-nesbadnata-mechtata-na-edin-narod-za-obedinenie/. Същото се отнася и за темата относно териториалното присъединение на Тракия и Македония към територията на третото българско царство –https://parlichev.com/bg/makedoniya-pretenczii-i-rezultat/.

Често цитирам народната мъдрост „ На една кола грънци един прът и стига“, като винаги съм посочвал съответния прът подхождащ за разчупването на натрупаните грънци. Сега да надигнем един такъв прът срещу днешната патриотарската фраза – „ Македония е българска“

Фразата „Македония е българска“, обоснована от българският етнически елемент в Македония, е любима на „ патриотите“. По-умерените от тях уточняват, че поне в миналото, преди обезбългаряването, Македония е била българска, а още по-умерените  доуточняват, че Македония, в миналото, е била преобладаващо българска.

Да видим статистическите данни, които най-достоверно показват с каква точно величана българският етнос е преобладавал на географската територия наречена Македония. И за да не засегнем изстрадалото население в Македония самоопределящо се като част от българският етнос ще използваме само „най-българските“ статистически данни. Като такива са общоприети статистическите изследвания на Васил Кънчов:

“ Като прибавимъ къмъ 46-тѣ македонски кази горнитѣ суми, ще имаме общия сборъ на жителитѣ въ пълната Македонска географическа граница, както е изложена въ слѣдната таблица:

/ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. С., 1900, /

Сумарно от 2 258 224 население в Македония 1 181 336 са българи. Излиза, че българите християни и мохамедани са 52 % от общото население в тази географска област. Посоченото число подкрепя твърдението на по-умерените патриоти, че по численост българите са преобладаващото население на Македония и по точно те преобладават с 2 %. За да не подлагаме на съмнение „най-българските“ статистически данни няма да питаме, въпреки че знаем със сигурност отговора, в коя графа Кънчов е поставил българите гъркомани и сърбомани, които не искаха и да чуят, че са част от българския етнос. Няма да питаме, как Кънчов разпозна българските мохамедани за да ги отдели от останалите такива, които определя като турци.  Нека оставим тези 2 % на спокойствие, за да не нарушим същността на „ най-българската статистика, но не можем да неглижираме главния въпрос – Каква е практическата възможност, дори при най-благоприятни за българската кауза статистически данни,  македонските българи да се присъединят към  останалите българи? Или съобразявайки се със силата на фактите от горепосочената статистиката,  да попитаме – Как може да присъединим Солун, най-големият град на Македония, родното място на Вътрешната Организация, в който македонските българи са само 8 процента от градското население / според Кънчов, българите са 10 000 от 118 000 / към територията на Княжеството. Отговорите щяха да са лесни, ако се приеме, че българите са съгласни да приемат присъединение само на отделни територии т.е. да се присъедини това което би могло. Така както подходи  българската дипломация през 1912 г. с подписването на тайния българо-сръбски договор. Но факт, е че тогавашните „ патриотите“, в името на „българщината”, бяха готови да оправдаят с определени териториални придобивки катастрофалната политика за разпокъсването на Македония, а други, явно не до там патриоти, наречени македонски българи или македонци, не бяха съгласни, при никакви условия, да приемат разпокъсването на тяхната родина. Последните имаха изградена идеологическа платформа върху идеята за Автономна Македония и не предвиждаха частично присъединение и разпокъсването на Македония. Днес разпокъсването на Македония и нейното обезбългаряване е исторически факт, но това не пречи на „ патриотите“ гордо да тръбят, че Македония е българска. Кой българин ще посмее да им противоречи?