Когато те проговорят

в. Вардар, бр. 27, 16.02.1930 г.

КОГАТО ТЕ ПРОГОВОРЯТ

От едно место, дето от две години насам систематично се култивира безхарактерност,  говорят за необикновено твърдия характер на македонския иеологреволюционер Христо Матов. Дребни македонски общественици с печална слава и жалки занаятчии на перото решили да поменат името на големия син на Македония. За яките основи на македонската освободителна борба приказват от там, от кадето се даде най-злотворното насърдчение за изместване центъра на тежестта в движението, и някогашните неатакуеми позиции на последното бидоха изложени в лицето на техните слаби и недорасли защитници от новата формация. За Матовия проницателен ум седнали да пишат ония, които се поклониха и днес се кланяъ на едно феноменално умопомрачение. Скромността и себеотрицанието на Матова са предмет на славословия от страна на пленниците на суетността и подлостта.

Признаци на падение. Симптоми на опошляване.  Да възпеваш с избрани слова непорочността и чистотата на добродетелния, и в същото време да кадиш тамян на порока и злодеянието; устата ти да не преставатъ от пуста фраза върху мисъл и творчество, когато делата ти са в постоянно съгласие с големите безумия и страшни разрушения; да възнасяш величието и идеализма на зрелия учител, а да се присламчваш под оскубаното крило на духовно нисшия ученик; да минаваш за титулярен проповедник на свободолюбието и свободомислието, а успоредно с това да носиш без срам печата на окървавеното единство; да крещиш здравата срещу потисника на твоя народ, а от друга страна да мигаш подло, когато се унищожаваш най-сигурните борци срещу тоя потисник — ето дарованията и способностите на новите идеолози на .Македония“, на вдъхновителите на новите веяния, на организаторите на македонските конгреси от 1928 г. насам, на ураджиите в тех, на венценосния вожд и неговите копиеносци.

Излишно е и да се запитваме какво би казал Матов на всички гореизброени величия за техните дела, ако той беше жив. Не требва и да му завиждаме, че той умре, без да види всичко онова, за което скърби и от което се черви днес, Македония, целата емиграция оттатък; океана, оная в  Турция и Влашко и по-големата част от тая в България. Защото в едни книги — а те не са от глупавите, — се пише, че мъртвите слушат, че мъртвите даже говорят.

И Матоъ, чието име произнасяш всуе, слуша; и Тодор, когото не пощадиха и в гроба, слуша; и Протогеров, когото ругаха след смъртта, слуша; и Баждаров, когото на два пъти убиваха и най-сетне—убит, нарекоха предател, и той слуша. И всички преди тех слушат. И ония, които паднаха подир тех, и те слушат.

Слушат, но не са проговорили още. Когато те проговорят, ще настъпи тържеството на Матовите мисли и идеи. Тогава бичът на изобличението по-свободно ще запръщи върху наглостта и лицемерието, по-6езпошадно ще зашиба алчността и явната или прикрита престъпност и ще удари право в лицето претенциозната бездарност. Тогава ще се отдели житото от къклицата.

И ще дойде развенчанието.

р

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.