За последната надеждна следа, оставена от последения предстоятел на църквата на Второто българско царство, свидетелства житиеписецът Григорий Цамблак. Той твърди, че патриарх Евтимий бил изпратен някъде в Македония. От тук нататък темата е подхваната от българската историография в посока, че тъй като „ Македония се наричал целият простор от Одрин до Охрид“ никой не би могъл да знае къде точно е погребан духовния водач на българите. Така историческата информация се преформатира с инструменти от математическа теория на вероятностите и губи своята фактологическа същност. Въпреки това, отворите ли страницата на българската Уикипедия, ще видите, че вероятността за местонахождението на гроба е силно намаляла и в графата починал е посочен Бачковския манастир, което звучи много българско и политически подхожда на именития духовник. На друго мнение, обаче, е отец Методий от серския манастир Свети Йоан Предтеча. През 1900 година Петър Иванов, българския търговски агент в град Сяр, свидетелства : „ В един разговор, който тия дни имах с отец Методий, той ми съобщи, че когато бил монах в манастира, много добре си припомнял, че в една от преградите на манастирската църква съществувал гроб с надпис, че в този гроб почивали останките на патриарха Евтимий. Пред вид свидетелството на историята, че последния български търновски патриарх Евтимий е изпратен на заточение в Македония, но не е известно в кой град, или место, мене ми текна, че може би той да е свършил мъченическия си живот в тоя манастир. “

Обективно погледнато местоположението на гроба на патриарх Евтимий не е определено, но ако се съобразим с определението „ някъде в Македония “ , то Бачковския манастир, макар политически угодно, не е най-вероятното предположение  за локализиране гроба на духовника.