Гьорче Петров и Автономна Македония

автономия или присъединение

 

Георги (Гьорче) Петров Николов, роден на 2 април 1865 г. в град Прилеп, Македония. Участник в Първи конгрес на ВМОРО. Убит на 28 юни 1921г. в София, България.

Образът на Гьрче Петров е изтикан в най-тъмната част на революционния олтар и основната причина за това отношение към революционера е неговата непоколебима позиция на убеждения, които не съвпадат с разбиранията на мнозинството. Поради своята твърдост и упоритост Гьорче е атакуван и обрисуван с много нелицеприятни епитети, не само от чужди, но и от свои. Професор Любомир Милетич, акцентирайки върху фанатичния стремеж на Гьорче да запази принципа на независимостта на Вътрешната организация, дава едно от най-правоподобните определения за истинската същност на революционера: „ Фанатичен защитник на независимостта на Вътрешната Организация спрямо всеки опит на вмешателство от страна на дейците около Върховния революционен комитет в България, а особено от страна на българските правителствени среди, Гьорчо в своята неотстъпчивост често на мнозина е правил впечатление на македонски „сепаратист”. [1] Професора сам пояснява в какво точно се състои гьорчевия сепаратизъм: „…  Принципът, че вътрешната организация требва да бъде в действията си самостоятелна и независима от заинтересовани влияния на външни фактори, е върховната догма, която Гьорчо с всички средства ревниво защитава. Поради това той не винаги се указва реален политик та в последствие постепенно губи престиж между съмишлениците си, принудени в силата на обстоятелствата по някога да смекчават постъпките си, да правят известни отстъпки — компромиси.” Тоест, за разлика от „реалните политици“, Гьорче не прави компромиси с върховната догма за независимостта на Организацията.

Гьорче е член на Вътрешната организация от Март 1895 година. От тази дата неговите становища по отношение на Македонския оказват съществено влияние върху политиката на Вътрешните. По въпросът за автономията като цел на Вътрешната организация, мнението на Гьорче не се различава от това на останалите апостоли:  „ … нашата организация си бе прогласила като върховен принцип да се спази автономна по всички работи по революционното дело в границите на вътрешността”. [2] От спомените на Гьорче разбираме, че този принцип е бил възприет от ръководителите на Организацията още в  още преди тяхната среща през 1896 година в Солун, обозначена като Първи конгрес. [3]

Добре е да се знае мнението на Гьрче относно същността на автономията, дали е самоуправление или етап към присъединение, тъй като неговото разбиране по този въпрос е оказало влияние върху идеологията на цялата организация. Кой по-добре от Гьорче познава политиката на ВМРО към управляващите институции в Княжеството. Той е първият представител на Организацията в свободните български предели. Всеки, който търси истината за разбиранията на революционера, по този въпрос, би трябвало да се съобрази с написаното от него: „ Македонските дружества, македонските комитети и, изобщо, македонското дело в България, по своята крайна цел, е чисто революционно и несъобразно с държавническите начала на управниците в България.“ [4]

Остава да се даде светлина на още един много важен въпрос, защо тези разбирания на революционера, който никога не е отричал своя български произход, са определени за сепаратизъм. Не е трудно да се досетим, защото е в противоречие със завещаната ни от Русия фикция за Санстефанска България. Кои точно залепиха етикета на сепаратизма върху делото на революционера е посочил самият Гьрче: „ Македонското дело обещаваше много облаги и за държавата, и за партиите, и за личностите. То можеше да закрепи расклатеното министерско кресло, да отвори вратата на министерския кабинет, да усили партията, да послужи като стъпало за докопчувание адютантство, държавна служба, име и слава. И всичко това можеше да се постига без всекаква опасност и жертва. Революционната и крайна цел не плашеше политиканите, защото ключа на работата беше в техните ръце“. [5]

Гьорче защитаваше своите идеи без колебания, компромиси и отстъпление. Несъмнено този истински революционер, наречен „ сепаратист”, беше убит поради неговата неотстъпчивост и фанатична вяра в правотата на своето дело. Защо, обаче, неговите убийци се скриха и не признаха „ патриотичната“ си постъпка? Отговорът може да бъде само един. Страх от поемане историческата отговорност за предумишлено убийство, по политически причини, на един от най-изтъкнатите членове на Организацията. Гьорче е основоположник и идеолог на Вътрешната организация, отстоява нейната независимост до сетен дъх. Той е основател на множество местни революционни комитети по територията на Македония и Одринско и боен другар на Гоце, Даме, Пере и останалите герои изградили авторитета на Вътрешната организация и издигнали нейното значение до мащабен политически фактор. Позор за убийците му и всички техни идейни последователи, които и до ден днешен не смеят да назоват имената и мотивите на убийците. Единствената надежда за тях е да се скрият зад „ върховните интереси” и истинският лик на Гьорче да си остане затъмнен от умишлено разстиланата над него политическа мъгла.

 

[1] Милетич, Л. Спомени на Гьорчо Петров. С., 1927, кн.8 , с. 10

[2] Милетич, Л. Спомени на Гьорчо Петров. С., 1927, кн.8 , с. 41

[3] ”Принципът на автономията 6еше вече изтъкнат в София, и ние говорихме по тоя въпрос изобщо. ” Като казва, че принципът вече е бил дискутиран и възприет, Гьорче има предвид, че това се е случило след срещите, през 1896 година в София, с представителите на Върховния комитет, описани подробно в спомените му. Явно тези срещи са повлияли върху решението на вътрешните за самостоятелна дейност./  Милетич, Л. Спомени на Гьорчо Петров. С., 1927, кн.8 , с.51/

[4] Цялата статия в „Македонското освободително дело на българска почва. Пише Гьорчо Петров“. в. Право, 1902 г., бр.20 в 21 (28 и 29), стр. 5-8

[5] Пак там

Предишна публикация

Следваща публикация

© 2021 All Rights Reserved.Created by Synergie A.M.