Етимологическо изследване за  думата Македония във френските речници и достъпна литература от 18 век.

Появата и съдържанието на думата Македония във френските речници и достъпната литература от 18 век е показателен факт относно представата на френското общество за същността на Македония. Разбира се, трябва да се вземе предвид и античния контекст в някои исторически писанията, средновековната дипломатическата и църковна кореспонденция, в която темата Македония присъства „служебно“.

В речниците  DICTIONNAIRE DE L’ACADÉMIE FRANÇAISE от 1694 година; ANTOINE FURETIERE – 1727 година; RICHELET – 1728 година   ; TREVOUX – 1771 година  ; PIERRE MARIN – 1772 година думата Македония, извън контекст с античността, отсъства.

Вероятно, за първи път, думата Македония получава гражданско звучене в 32-я том от поредицата Mémoires secrets de Bachaumont / Относно цитираното издание, известно е, че първите томове от 1 до 8 се появяват през 1777 г., останалите са издадени в периода до 1789 г. Противно на оригинала това издание не съдържа името Bachaumont на заглавната страница. Днес, се водят спорове относно автентичността на авторството. Допуска се, че Bachaumont е написал само някои от първите от колекцията състояща се от 36 тома./

В 32-я том съществува следния параграф: „ 9 август 1786 г. Беше обявено много уникално произведение на г-н Монвел, което беше представено на актьорите преди известно време. Заглавието му е Bayard; това е литературна Македония; Има всичко, което включва театърът: опера, трагедия, комедия, драма, балет… Актьорите вече са направили редица репетиции. „  През 1786 г. авторът е използвал израза „литературна Македония“, на той не дава литературно определение за думата Македония, а я свързва с културна смесица от различни сценични изкуства, нещо различно от литературата. Седемдесет години по-късно, през 1856 година Courrier des Teatres, обявява, че в театър De la Gaite шутът Mortes ще представи : „ македония, смесена с песни, танци и гимнастически упражнения …“

В публикувания през 1779 година том на „ La Suite du Dictionnaire des Jeux“, в главата „ Еcyclopddie methodique“, на страница 116, намираме термина Македония  като описание за игра на карти.

В публикувания през 1803 година „ Le Nouveau vocabulaire francais de De Wailly“ Македония е определена като вид яхния.

В публикувания през 1806 година „ Le Cuisinier imperial de  Viard“ на страница 411-та Македония е представена като сос бешамел приготвян като един микс от зеленчуци  моркови, грах, арпаджик, аспержи, ряпа, бял боб, зелен фасул

В публикувания през 1825 година „Le Diclionnaire general de la langue francaise de Raymond“ Македония отново е определена като микс от няколко вида зеленчуци.

Прави впечатление, че до първата половина на 19 век съдържанието на думата Македония във френските речници се свързва със значението на определена смесица от различни сценични изкуства, карти, зеленчуци. Видно е, че акцента пада върху кулинарията в смисъл на яхния, сос, зеленчукова смес.  Въпреки тази опростена конкретика може да се предположи, че определение на Македония, за нещо смесено и колоритно, е една далечна реминисценция от античността. От времената когато Филип и Александър наложиха името Македония върху различни народи, които се обединиха в победоносна армия различни народи, вярваща в различни богове, облечени и въоръжени разнообразно.  Изглежда, че за две хилядолетия славното значение на думата Македония избледнява до такава степен пред обществото във Франция, че тази дума отсъства във френските речници, като вместо географско-исторически и политически определения за държава и територия, нейното значение се свързва с нещо нееднородно, смесено, нехомогенно.