“ България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение ..“ – Пърличеви

Таен Руско-Български договор, 1907 г.

Автор: Кирил Пърличев-правнук

Цар Фердинанд и българската дипломация, преди да си поделят Македония със сърбите, чрез подписания на 29 февруари (13 март) 1912 г. „Договор между Кралство Сърбия и Царство България за приятелство и съюз“ / ЦДА, ф. 568К, оп. 1, а.е. 692, л. 54‒55/ и да предоставят долината на река Вардар на разположение на сръбската армия, чрез подписването на „Таен анекс към договора за приятелство и съюз между Царство България и Кралство Сърбия“ / ЦДА, ф. 313К, оп. 1, а.е. 2236, л. 6‒7/, първо трябваше да получат одобрението на Русия и да се спогодят с нея. За целта през Септември 1907 година Фердинанд и обслужващата го дипломация подписват таен руско-български договор, който цели, от една страна, да осъществи отколешната му мечта да бъде признат за независим цар / т. 10 /, а от друга, да осъществи и отколешната мечта на руският император да получи достъп до Цариград заедно със заобикалящите го топли морета / т. 6 и т. 9 / – виж Таен руско-български договор.

Преди подписването на руско-българския договор министрите на външните работи Изволски и Станчов договарят общият интерес на двете държави под формулата: „ Ние трябва да намерим начин по който да излезем на Егейското Море. “ – виж НБКМ БИА ф. 641, а.е. 26, л.587 /.

Договорът с Русия от 1907 г. предопределя военното направление на българската армия по посока Цариград. Срещу този ангажимент на армията българската дипломация се надява руският император, като официално договорен арбитър, да бъде благосклонен по отношение очакваната подялбата на Македония. Начертаната стратегията търпи пълен провал за който изцяло са обвинени „подлите съседи“. Освен това, най-вероятно, водени от намерението да се подържа национално самочувствие, българските историци пропускат фактите, че всички договорки с руснаци и сърби целят да бъде потъпкано „македонското движение“, както точно и ясно е посочено в т. 2 от тайния руско-български договор“ : „ България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип.“ И както министър-председателя Гешов, подписал другият таен договор за дележ на Македония, недвусмислено заявява : „ ..дълбоко убеден в нуждата, да се вземе от ръцете на възстаническия комитет македонския въпрос“ / Иван Евстатиев Гешов. Възгледи и дейност. С. 1926, с.134/

Историческата истина, че българските държавници, с малки изключения, на практика са възпрепятствали революционното движение в Македония. Националната доктрина повече от столетие пренебрегва основната цел на революционерите – Автономия на Македония, за да я подчини на идеологическата химера – Санстефанска България. Националистическата историография, маскирана като защитник на “ висши интереси“ и възпитател на национална гордост, може да изопачава истината, но не може да я скрие.

1. Таен Руско – Български договор/ Евксиноград, септември 1907 г./

Между негово Царско Височество Великия Княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и Негово Царско Величество Княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в Петербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следната конвенция:

Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия, сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика, във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдеще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила.
България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип.
България признава на Русия и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар и Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство.
В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския Генерален щаб и на българските дивизии.
Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията на българското Военно министерство, най-късно седем деня след отварянето на неприятелските действия между България и Турция, или между Русия и Австро-Унгария от една страна и Турция от друга.
България поставя своята флотилия, както и пристанищата Варна и Бургас под командата на руския адмирал, който има върховното началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият период на неприятелските действия, да доставя на флотата и на кавалерийския корпус необходимите хранителни продукти.
България се задължава в случай на нужда да принуди Румъния към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на нейните граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска.
В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа.
Правото да обявява война и да сключва мир принадлежи на Русия.
На България се признава правото, да издействува незавимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува одобрението на подписавшите Берлинския договор Велики сили. / Публ. във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2

" България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение .."

Таен Руско-Български договор, 1907 г.

Автор: Кирил Пърличев-правнук

1.

Таен Руско – Български договор/ Евксиноград, септември 1907 г./

2.

Министрите Изволски и Станчов договарят – “ ..ние трябва да намерим начин да излезем на Егейско море..“