македоно-одринските опълченци могат да воюват в българската армия боси и голи.
Автор: Кирил Пърличев-правнук
България не може да влезе боса в огъня за да спасява Македония, но македоно-одринските опълченци могат да воюват в българската армия боси и голи.
Тридесет години, до Балканската война 1912 година, княжеската политика използваше формулата „ България не може да влезе боса в огъня“ като оправдаваше факта, че държавата не воюва за свободата на македонските и одрински българи – https://parlichev.com/bg/formulata-na-knyazheskata-politika-prilagana-kam-makedonskite-balgari/. Оказа се, че за три десетилетия България не успя да се обуе македоно-одринските опълченци и те влязоха боси в огъня – https://parlichev.com/bg/vmro/makedono-odrinskite-opalchenczi-goli-i-bosi-1912-g/. Историята свидетелства, че всички опити на България, било тя обута или боса, да обедини етноса завършиха с неуспех. Национализма не престава да тиражира оправданието, че друг е виновен за националните ни неуспехи. Темата за персоналната вината на управляващите личности и партии е крайно неудобна. В противен случай обществото ще разбере истината за голямото разминаване между националните ни претенции за обединение на Мизия, Тракия, Македония и историческата реалност. Псевдопатриотизма, под диригентството на червените дипломи, загърбва истината, че единствено всеобщите усилия на всички българи биха могли да предотвратят обезбългаряването на земите извън българските държавни граници. Още Ноември 1878 година поборниците, които заради свободата на Македония първи грабнаха оръжието, предупредиха, че „ враговете на нашето обединение неусипно действоват, и гледайки, че останалото за них е изгубено, обърнале главното си внимание на нашата страна, с цел да изтребат в нея българския елемент “ : „ Возможно ли е, Братя, вие, които сте испитале всичко това и едва успехте да подишате слободен воздух, да на оставите нас во такво ужасно положение? Возможно ли е, ние, мъчените вече толко години под ярема на общия наш враг, да не найдеме братско сочувствие у вас? Възможно ли е, ние отдадените на жертва вследствие на незнам-каквиси европейски интереси, да не можеме да се надеваме на помощ на нашите братя? Възможно ли е да на оставите без поддържка, тогай кога у нас става борба за живот или за смърт? Вие требва харно да знаете, че Македония, веднъж оставена под турския ярем, ова за нас е изгубена защото враговете на нашето обединение неусипно действоват, и гледайки, че останалото за них е изгубено, обърнале главното си внимание на нашата страна, с цел да изтребат в нея българския елемент “ / https://parlichev.com/bg/osthe-prez-1878-godina-ednite-balgari-kazvat-na-drugite-balgari-che-sthe-zagubyat-makedoniya/. Сега, за обезбългаряването на Македония освен Великите сили, подлите съседи, фашистите, комунистите, като виновник е добавен и Тито, но добре, че поне опазихме имиджа на българските управници.
Предишна публикация
Каква е причината ВМРО да потърси сътрудничеството на СССР???Следваща публикация
Колко от гражданите на Република Северна Македония са с българско етнически съзнание?