1000 години от смъртта на св. Методий, Солунската гимназия и Григор Пърличев, 1885 г. – Пърличеви

Речта на Пърличев разтърсва подпорите на училищният салон

Автор: Кирил Пърличев-правнук

Пролетта на 1885 година е паметна за солунската гимназия Св. Св. Кирил и Методий. На 11 август същата година се навършват хиляда години от смъртта на св. Методий. В Солунската гимназия за първи път се чества празнично патронния празник на училището с тържествена църковна служба. 12 свещеника слагат началото на празника, 70 певци, ученици в гимназията, са облечени в бели стихари, а от руския светогорски Панталеймонов манастир им е подарена икона на Св. равноапостоли Кирил и Методий. Валията забранява шествието на празнуващите, но с намесата на руския генерален консул, като представител на руската църква и държава, то се провежда по улиците на града. И тогава град Солун става свидетел на невиждано до момента събитие. По улицата на града се разнасят изстрели, води се ръкопашен бой, има ранени. Двете страни на конфликта са българи и гърци, а главен герой е Григор Пърличев. Ето как описва вълнуващото събитие свидетеля Григор Димев Пенджерков : „ …В 1885 год. 11-ий май, празника Св. Кирил и Методи, ке се празнува с особна тържественост, понеже тогава се падаше и хилядогодишнина от рож[дението] на тези светии. Увеселението ще стане вън от Солун, при местността “Пиргите”. След молебена в черква стана водосвет в гимназията. Целата българска колония (а тя бе само бълг[арски] комисионери от разни крайща на Македония, малкото дебрени млекари в Солун и кукушани, Гуменчани и др.) от 200-300 души присъства на водосвета. След водосвета отправаме се към “Пиргите” за веселие. Ние сме всичко ученици от гимназията около 500, зад нас върват ученичките от Девич[еската] гимназия, след тех малките ученици от първоначалните училища и народа. Учителите вървят встрани, начело ни води старият Пърличев, 70 год[ишен], побелел. И знаейки, че ще бъдем нападнати, ние сме се организирали добре. Имаме и 3-ма гавази арнаути, които са обружени с леворвери и ками и върват напред. Щом излезохме на правата улица и ето че почнаха да падат върху нас град от камене и тухли и Пърличев провикна се “Напред, на бой, момчета”, дигна бастуна и полете; след него и ние с камене след гърците и почна една силна борба, ръкопашен бой. Те беха възрастни ученици от гръцките гимназии. Обаче забъркаха се и възрастни гърци, па и наши българи и нашите гавази отвориха стрелба с леворверите и веднага дойде полиция и ни раздели. Ранените наши се върнаха назад за болницата. Също откараха и гръцките ранени. Ето че нашият Пърличев, гледаме го с вързана глава, изпречи се пред нас и извика “Стройте се, македонски юнаци”. И ние всички под ред и ни поведе към “Пиргите”. Обаче сега има около нас полицейски, начело с директора на солунската полиция и без да ни закача вече никой, отидохме на местото; веселихме се до късно и па по същия ред и церемония се върнахме в гимназията, но вече победители.“ / сп. Македонски преглед, С., 2009, с. 117-120./

На молебена състоял се в местността „Пиргите“ говорят директорът Кандиларов и архимандрит Козма. След празнуване, учениците се връщат в гимназията. В гимназиалния салон е устроена литературна вечеринка с много илюминации и бенгалски огньове. Тук Григор Пърличев отново влиза в ролята на главен герой. Той държи патриотична реч, която оказва на присъстващите изключително въздействие. Овациите са толкова силни, че подпорите на гимназиалният салон започват да скърцат заплашително и поради опасност от срутване на сградата речта е прекъсната. Това събитие и подробностите около него са отбелязани и от тогавашният директор на гимназията Георги Кандиларов / Пенчева, Р. Георги Кандиларов и българите в Македония. С., 2020, с. 103 /

Защо Григор Пърличев е главен герой в събитията от 11 Май 1885 г.! Защото, за да защити разбиранията си, пръв, без да помисли за себе си, скочи срещу нападателите. И защото дадената му от бог дарба на народен трибун бе толкова силна, че с речта си бе в състояние да разтресе устоите на масивното гимназиално здание. Ето и самата реч, предизвикала незабравими емоции:

In nova lingua gloriatur nomen domini nostri. т. е. нека се славитъ името божіе на новъ езикъ.

Досега божіето име се славеше само въ Гърцкый и Латинскыій, а сега се славитъ въ третій языкъ — Славянскый языкъ, языкъ звученъ, богатъ и священъ.

И така Папа Адриянъ II, по промыслу божію, (п)освяти Славянскый прѣводъ и Славянскый языкъ.Да свыемъ, да свыемъ вторый вѣнецъ на кротостьта имъ: Св. св. Кирилъ и Методій сами не грѣшехѫ, а на грѣшнытѣ опрощавахѫ ; спорѣдъ примѣрътъ на Ісуса Хріста, който каза „не дойдохъ да поканѫ праведницытѣ, но грешницытѣ на покаяніе. Нѣматъ нужда отъ лѣкарь здравитѣ, но болнитѣ. Елате, елате при мене, да видите колко сьмь кротъкъ и смиренъ. Елате да видите колко благъ е яремътъ мой и колко лесенъ товарътъ мой“.

Со таквѫ кротость тіе извършиха великото дѣло: покръстиха миліоні души.

Дѣвойкытѣ да свыятъ още единъ вѣнецъ, третій вѣнецъ, — на трудолюбіето имъ. Св. св. Кирилъ и Методій вчасъ като отслужеха св. Литургиѫ, вчасъ тръгвахѫ на училище да учатъ дѣчинята.

Отъ великытѣ имъ трудовы нихніотъ сънь бѣше малъкъ и кратъкъ. Тіе още отъ полнощь се разбуждахѫ да прѣвождатъ Св. Писаніе. Отъ великытѣ имъ трудовы тіе изгубиха здравіето си.

Но ако и да бѣхѫ болни, все и така тые пакъ се трудехѫ, неуморно се трудеха, доклѣ извьршихѫ великото дѣло, което не бы могли да извьршатъ ни царіе, ни императори, ни самитѣ може би Хрыстови Апостоли : ни единъ отъ Апостолитѣ не покръстилъ толко много души колкото св. св.

Кирилъ и Методій.

Но, ке ми каже нѣкой, оти въ това велико дѣло имъ помогнѫхѫ чудесата что правехѫ. Не! тако ми Св. св. Кирила и Методія, тако ми име Божіе, не имъ помогнѫхѫ толко чудесата, колкото икъ помогнѫ поведеніето. Чудеса може да направи и дяволътъ. Но св. св. Кирилъ и Методій се прославиха заради кротость, заради смиреніе, заради трудолюбіе, заради любовь, която е майка на всичкытѣ добродѣтели.

Но кой ораторъ? какъвъ панегирикъ може достойно и прилично да похвали Св. св. Кирилъ и Методія? Най-голѣма за нихъ похвала е, оти Папа, денешніотъ Папа Римскый, като оцѣни мѫкытѣ и трудовытѣ имъ, като оцѣни величинѫтѫ на дѣлата имъ, гы нарѣче равноапостолы, и издаде заповѣдь, писменнѫ заповѣдь, строго повелѣніе по всичкото си паство да празднуватъ всичкы деньтъ на св. св. Кирилъ и Методія.И така днеска цѣлый Славянскій родъ празднуватъ великіотъ празникъ; и го празднуватъ много по тържествено отъ насъ; го празднуватъ во храмове много по великолѣпны отъ нашіоть; въ храмове прѣисполнены со народъ много по многочисленъ отъ нашіотъ. Нашіотъ праздникъ е скроменъ, смиренъ, незвученъ, скутанъ.

Благодареніе Вамъ, мили мои колеги, что оставихте татковинѫтѫ си, и дойдохте да послужите на нашѫтѫ татковинѫ, или по-добрѣ да кажѫ, на татковинѫ-тѫ на св. св. Кирилъ и Методія и да празднувате въ самый Солунъ праздникотъ на Солунскытѣ святіи. Колкото и да е скроменъ празникотъ нашь, става по веселъ со Васъ и чрѣзъ Васъ. Вы, украшеніе празника, доставихте намъ райско благолѣпіе — и въ училищата, и во цьрквѫтѫ на Св. св. Кирила и Методія.

Оскудѣло намъ мудрыхъ мужей число. Майка Македонія много е ослабнѫла. Откако породи великаго Александра, откако породи св. св. Кирила и Методія, оттога майка Македонія лежи на леглото си ужасно изнеможена, совьршенно примрѣла. Майка что родила великаго сына, надали ке може да роди и другего. За това толко рѣдки сѫ на свѣтотъ великитѣ мѫжи.

Цѣлы просвѣтены дьржавы, во теченіе на 50 годинъ, едва могѫтъ да произведѫтъ единъ великъ мѫжъ. Сьрдечно благодарение Вамъ, мили мои сотрудници, что дойдохте да цѣлувате святѫтѫ земя, дѣто степнели нозѣтѣ на св. св. Кирила и Методія. Нито нужде имаше отъ нашето благодареніе. Доволно сте наградени отъ самата си съвѣсть. Даже и блаженство е вселено во сьрдцата Ваши, дѣто служите на Кириловото отечество. Иденьето Ваше во Солунъ, надали е по-долно отъ поклоненіе на Божій гробъ. . .

Но какво казахъ азъ? Грѣшихъ! Простѣте ме. Хула е да каже човѣкъ оти Македония не може да ражда великы мѫжи. Напротивъ, Македония е плодородна и неисчьрпаемо благочадна. Колко се хубави цвѣтята нейзини, колко се хубави дьрветата нейзини, толко се хубави и чедата нейзини; и хубави, и пъргави, и остроумни. Каква е силата на растителностьта, таква е силата и на жителитѣ. Благодареніе Вамъ, колегы, Македонія има да произведе звѣздоподобны младенцы. Пакъ благодареніе Вамъ, Вые ке бедете повиватели на младенцытѣ на Македонія; повивателы благодушны, благоокы, симпатическы, благомыслящи. За новороденытѣ младенцы на Македонія Вашата радость ке бѫде равна на радостьтѫ на майкѫтѫ что гы родила; зачтото повивате о Вые! уважаеми и святи земледѣлци на плодовитѫтѫ Македонскѫ земiѫ. Отъ Васъ се очакватъ много плодове, плѣнително-цвѣтни, великолѣпно-блистателни плодове. Отъ височинѫтѫ на небесата со благостно око на Васъ гледатъ св. св. Кирилъ и Методій; Вы гледатъ и Вы благославятъ. Особено благодареніе на Правителственото покровителство, Солунската Българска Гимназія има да произведе още много Кириловцы и Методіевцы, които ке бедѫтъ свѣтила на училищата ни; ке бѫдатъ благолѣпіе на цьрквитѣ ни; ке бѫдѫтъ стьлпци на Вѣрѫтѫ, и ке прославятъ Македонското име. Аминъ.

/списание „Македонски преглед“, година IV, кн. 2, с. 116/