В района на някогашното село Текелиево (Σίνδος, Синдос, Tekeli, Текели) днес предградие на град Солун, Гърция е разкрит некропол с множество антични артефакти, днес изложени в археологическия музей на град Солун. Видно е, че селяните от Текелиево, днешни граждани на град Солун безгрижно са се разхождали върху заровени антики, за които днешните археолози твърдят, че са носители на културни образци от микенската цивилизация. От НИАМ- София намират намират паралели в гробове от с. Текелиево, Солунско с тези от с. Требинище, Охридско – http://naim.bg/bg/content/exhibits/41/. За да си нямат историко-политически проблеми нашите археолози определиха златните маски намерени в  Текелиево и Требинеще  като балкански – https://ancientbg.blogspot.com/2011/12/blog-post_8483.html. Добре, но и  Златна маска-фиала на одриския владетел Терес намерена в могилата Светицата досущ прилича на останалите. По всичко личи, че маските било то Микенски, Македонски или Тракийски не са свързани с културата и националните претенции на съвременните балкански държави. Най-вероятно, това е причината артефактите от Требинище да бъдат 100 години крити в секретните фондове на археологическия ни музей  –  https://parlichev.com/bg/zlatnite-maski-namereni-v-nekropola-na-s-trebinisthe-ohridsko

Относно домашния проблем с маските.

Някъде в родовият ни архив се намира един екземпляр от описа на намерените в Требинище артефакти. Този документ ни бе предаден от член на фамилията  Спространови и е придружен от  подробно описание на Евтим Спространов, окръжен управител на Охрид през 1918 г. , за начина по който той спасява „ съкровището“ намерено от български войници когато са се окопавали в този район. По-късно, нашият роднина, дедо Ангел Узунов от Охрид, брат на войводата Христо Узунов, лично ми е разказвал за тяхното пренасяне във военни сандъци от Охрид до София. Заедно с тогавашния комендант на града полковник Кръстев той е бил натоварен с тази задача, която е имала секретен характер. В последствие артефактите потъват в секретни фондове и тяхното съществуване умишлено се укрива.  В спомените си Ангел Узунов пише как самият Кръстев, по нареждане на неговите началници, излъгал, че вагона с натоварените сандъци не пристигнал в София. Освен това старият войвода собственоръчно написа за „ съкровището“, което той наричаше – старините от Охрид : “ Защо ние все още го крием? Та това са български старини ценни за българската история „.  Много ми се иска тези, които са загрижени за българската история, да се обърнат към историците и археолозите с червените дипломи със същия въпрос, на който дедо Ангел така и не получи отговор – Защо ги крихте с десетилетия, та нали те са български ?“