Златните маски намерени в некропола на с. Требинище, Охридско
проблеми по прабългаро-славяно-македоно-тракийската връзка
Автор: К.Г.П.
Наскоро публикувах снимка на златна маска, която копирах от книгата на Паско Кузман и Нада Почуча Кузман „ Златото на Лихнида. Охрид, 2014, 328 с.“ . Луксозното издание съдържа подробни данни за намерените в района на град Охрид безценни исторически артефакти изобразени с отлични фотографии. Маската бе публикувана според официалния източник и без коментар. Много хора харесаха безрезервно публикацията, но веднага се появиха и „ тънки“ националистически аспирации. Веднага бях уведомен, че Паско Кузман е античен македонист, който криел, че маската е част от съкровището намерено през 1918 т. в с. Требинище, което П. Кузман криел и маската си имала тракийско/ българско етнически произход. Тези „дребни“ закачки не заслужават коментар, ако зад тях не прозира тенденцията за национализиране на антично наследство.
Относно маските намерени в некропола на с. Требинище.
Известно е, че те са 4 броя / две се намират в България и по една в Сърбия и РСМ / и специалисти археолози от трите държави вече са публикували своите заключения. През 2019 година маските бяха изложени в Националния археологически музей на Северна Македония в Скопие в присъствието на държавници от трите държави.
Относно твърдението, че маските били тракийско/българско изкуство и духовност.
Тава, че са образец трако-българско изкуство и духовност звучи доста приятно за българското ухо, но тук се появява сериозен исторически проблем. Ако, поставим българо-тракийската връзка в глобалната рамка на териториалното наследство, тогава за тракийската духовност би трябвало да претендират всички народи населяващи днес древните земи на траките. В този контекст българската следа в 5 век преди н.е. е толкова невидима, че по-добре да си оставим маските на тези, които са ги създали тогава. Ако, поставим тази връзка в по-тесни исторически рамки, тогава проблема също е много голям. Налага се да се откажем от историята на Иречек и всички последвали го академици, професори и учители, които ни я преподаваха като автентична българската история. По шаблони на прабългари – славянската методика т.е. българите са късни пришълци на Балканите и се претопили в славянското море бяха обучавани няколко поколения. Никой ученик или студент не можеше да се сдобие с диплом, ако не повтаряше тази хипотеза пред изпитващите го. Изключение не правят и днешните мастити „ учени“ , които сега гордо защитават българщината по българските националните институции и по българските национални медии. В последно време някои от тях твърдят, че българите са най-старият народ на земята, но не желаят да ни обяснят защо другите народи не знаят за това тяхно епохално откритие. Други казват, че траките са българи, но не знаят къде да скрият славяните, които са били по тези земи преди българите да се появят през 7 век. Защото, ако приемем, че и славяните са траки, тогава наследството става тракийско/ славяно-българско, но за да си остане при нас трябва да изключим от списъка на наследниците другите славянски народи. Иначе сърбите ще обявят маската от некропола в Требинище, която се намира в Белград, за трако/сръбско наследство. В този смисъл струва ми се, че е по добре да оставим намерените в с. Требинище маски на античността без да им придаваме национален характер.
Относно домашния проблем с маските.
Някъде в родовият ни архив се намира един екземпляр от описа на намерените в Требинище артефакти. Този документ ни бе предаден от член на фамилията Спространови и е придружен от подробно описание на Евтим Спространов, окръжен управител на Охрид през 1918 г. , за начина по който той спасява „ съкровището“ намерено от български войници когато са се окопавали в този район. По-късно, нашият роднина, дедо Ангел Узунов от Охрид, брат на войводата Христо Узунов, лично ми е разказвал за тяхното пренасяне във военни сандъци от Охрид до София. Заедно с тогавашния комендант на града полковник Кръстев той е бил натоварен с тази задача, която е имала секретен характер. В последствие артефактите потъват в секретни фондове и тяхното съществуване умишлено се укрива. В спомените си Ангел Узунов пише как самият Кръстев, по нареждане на неговите началници, излъгал, че вагона с натоварените сандъци не пристигнал в София. Освен това старият войвода собственоръчно написа за „ съкровището“, което той наричаше – старините от Охрид : “ Защо ние все още го крием? Та това са български старини ценни за българската история „. Много ми се иска тези, които са загрижени за българската история, да се обърнат към историците и археолозите с червените дипломи със същия въпрос, на който дедо Ангел така и не получи отговор – Защо ги крихте с десетилетия, та нали те са български ?
Предишна публикация
Истина ли са истините на Антон Страшимиров?Следваща публикация
Благодарително на охридската община до Григор Пърличев, 1883 г.