Документите на ВМРО са необоримо доказателство за историческата истина. Отчетите, дебатите и решенията на Шестия конгрес на ВМРО, състоял се през 1925 година,  свидетелстват за:

1. От из­ло­же­но­то в Бойният отчет е видно, че чет­ни­чес­ки­те ак­ции са факт за це­ли­ят от­че­тен период 1908-1925, вклю­чи­тел­но и за пред­хож­да­ща­та кон­г­ре­са 1924-та година. Описаните сра­же­ния във все­ки ре­во­лю­ци­онен ок­ръг и околия, го­во­рят дос­та­тъч­но са­ми за се­бе си и пра­вят из­лиш­на коз­ме­тич­на­та на­ме­са на пат­ри­отич­ни­те обобщения. Именно то­ва са ис­тин­с­ки­те изяви, ко­ито все още слу­жат ка­то ос­но­вен ар­гу­мент на кон­г­ре­сис­ти­те да се на­ри­чат во­ево­ди и революционери. В те­зи крат­ки стра­ни­ци са съх­ра­не­ни ин­дул­ген­ци­ите на ВМРО, ко­ито из­ку­пу­ват гре­хо­ве­те нап­ра­ве­ни­те от от­дел­ни ней­ни чле­но­ве в прес­лед­ва­не на об­ща­та цел -сво­бо­да за Македония.
2. От страниците на Политическият отчет става ясно, че в навечерието на войната правителството преднамерено укрива от ВМРО клаузите на подписаният вече Българо-сръбският договор предвиждащи подялбата на Македония. След като Организацията, по нейни информационни канали, се сдобива със засекретената информация, Българското генерално консулство в Солун отрича факта за подписаната подялба. В допълнение правителството отказва иска на ВМРО доброволците от македонски произход да бъдат изпращани да воюват в родната им земя. В де­ба­ти­те по въпроса, ге­не­рал Протогеров подържа, изказаната от Т. Карайовов позиция, че при­чи­на­та за неведението на ВМРО за тези важни събития се корени в традицията Организацията да не се занимава с политика/виж Протокол на първо редовно заседание/. Твърде опростен отговор, който не задоволява делегатите, като П. Шанданов и Й. Гюрков изказват съмнение, че Александров и Протогеров са следвали неотклонно началата за автономна Македония / виж Протокол 3/  
3. Финансовият отчет регистрира не­от­че­те­ни 5 702 309 лева., при на­лич­ност от 10 578 313 лева/ виж Резолюция на финансовата комисия/. Не­ос­по­ри­мо до­ка­за­тел­с­т­во за злоупотреби приписани, без доказателства,  на Алеко Василев и Георги Атанасов.      Приходът обозначен като Специален налог, с кой­то са об­ла­га­ни от­дел­ни бо­га­ти соб­с­т­ве­ни­ци не пря­ко свър­за­ни с Македония, източник на значителни средства, е без­с­по­рен по­ка­за­тел за рес­пек­та на ВМРО, кой­то е бил най-убе­ди­тел­ния до­вод при съ­би­ра­не на парите. Видно е, че Организацията е раз­чи­та­ла на соб­с­т­ве­ни­те си сили, но не отказва и дър­жав­на помощ, сти­га тя да не во­ди до неп­ри­ем­ли­ви задължения.  В то­зи ред на мисли, фи­нан­со­вия от­чет спи­ра во­да­та към мел­ни­ца­та на онези, ко­ито ис­кат да пред­с­та­вят ВМРО, ка­то кре­ату­ра на бъл­гар­с­ка­та държава/ виж Протокол от първо заседание/.
4. От първостепенно значение е поставеният въпрос относно цел­та на Организацията. Автономия или независимост? Направеното от Христо Шалдев и Петър Мърмев пред­ло­же­ние за из­ме­не­ние фор­му­ли­ров­ка­та на ос­нов­на­та цел, ка­то вмес­то ав­то­но­мия в ус­та­ва да за­лег­не оп­ре­де­ле­ни­ето Независима Македония, е идея върху, която акцентират множество от революционните дейци търсещи ново политически решение за родината си, съобразено с международната политическа обстановка настъпила след поредният военен погром на Царството. Запазва се, обаче, ста­ро­то оп­ре­де­ле­ни­ето за автономията, с ко­ето се про­дъл­жа­ва  тра­ди­ци­ята и как­то се из­ра­зя­ва Н. Томалевски „…та­ка е из­вес­тен ма­ке­дон­с­кия въп­рос в чуж­би­на и за­що­то та­зи фор­му­ла да­ва по- ши­ро­ка сво­бо­да на ЦК„/ виж Протокол 2; Протокол 3 /. Обединяващото меж­ду две­те де­фи­ни­ции е, че те са из­г­ра­де­ни вър­ху все­об­що­то раз­би­ра­не  за опаз­ва­не це­лос­т­та на Македония. Не случайно, в под­к­ре­па на те­зи тежнения, към книж­но­то тя­ло на пуб­ли­ку­ва­ни­ят нов ус­тав с вписана цел: „ ВМРО има цел да обедини разделена Македония в нейните географски граници и да извоюва политическа автономия / самоуправление/ за нея.“ , за пър­ви път, е прик­ре­пе­на и кар­та с гра­ни­ци на це­ло­куп­на­та ма­ке­дон­с­ка територия/ виж. Карта/. В действителност, темелът, вър­ху кой­то се гра­ди ця­ла­та по­ли­ти­чес­ка ак­тив­ност на ВМРО, не е раз­мес­т­ван от вре­ме­то на не­го­во­то по­ла­га­не през 1893 година. Това е дя­ла­ни­ят ка­мък на­ре­чен Автономия, сим­вол на един­с­т­во­то и не­де­ли­мос­т­та на Македония. През из­тек­ли­те 32 го­ди­ни раз­лич­ни иде­оло­зи на Организацията пра­ви­ха опи­ти да мо­ду­ли­рат иде­ята за Автономия спо­ред по­ли­ти­чес­ка­та ситуация, ка­то пър­во по­тър­си­ха мяс­то на Македония в но­во­ос­во­бо­де­на България. След сблъ­сък с ин­те­ре­си­те на ве­ли­ки­те си­ли и ог­ром­ни жер­т­ви да­де­ни за пос­ти­га­не на иде­ала за обединение, же­ла­ни­ето за не­за­ви­си­мост под­тик­ва­ше ВМРО да чер­тае раз­лич­ни про­ек­ти за ед­на и съ­ща идея.
5. С изказванията си делегатите официализират позициите на ВМРО по дъл­го пре­мъл­ча­ва­ни и счи­та­ни за тай­на въпроси. Към тях мо­жем да при­чис­лим приз­на­ни­ето за убийс­т­во­то на Гьорче Петров/виж Протокол 3/, ко­ето  Тодор Александров твърдо отрича приживе и участието на ВМРО в потушаване на комунистическите бунтове след 1923-та година/ виж Протокол от първото заседание/.
6. Финансовият отчет регистрира не­от­че­те­ни 5 702 309 лева., при на­лич­ност от 10 578 313 лева/ виж Резолюция на финансовата комисия/. Не­ос­по­ри­мо до­ка­за­тел­с­т­во за злоупотреби приписани, без доказателства,  на Алеко Василев и Георги Атанасов.

7. Съществувал е приход обозначен като Специален налог, с кой­то са об­ла­га­ни от­дел­ни бо­га­ти соб­с­т­ве­ни­ци не пря­ко свър­за­ни с Македония. Осигурените по то­зи на­чин сред­с­т­ва са без­с­по­рен по­ка­за­тел за рес­пек­та на ВМРО, кой­то е бил най-убе­ди­тел­ния до­вод при съ­би­ра­не на парите, за­що­то са­мо же­ла­ни­ето за са­мос­то­ятел­но финансиране не би оси­гу­ри­ло необходимите ак­ти­ви по ба­лан­си­те на Организацията. Организацията е раз­чи­та­ла на соб­с­т­ве­ни­те си сили, ка­то не би от­ка­за­ла и дър­жав­на помощ, сти­га тя да не во­ди до неп­ри­ем­ли­ви задължения. В то­зи ред на мисли, фи­нан­со­вия от­чет спи­ра во­да­та към мел­ни­ца­та на онези, ко­ито ис­кат да пред­с­та­вят ВМРО, ка­то кре­ату­ра на бъл­гар­с­ка­та държава/ виж Протокол от първо заседание/.

1. Колкото до евен­ту­ал­но­то учас­тие на ге­не­рал Протогеров в убийс­т­во­то на Тодор Александров, за­па­зе­ни­те до­ку­мен­ти от шес­тия кон­г­рес са най-ме­ро­дав­ни­ят съдник. Те са доказателство, че към Протогеров не са от­п­ра­вя­ни об­ви­не­ния или ако са съ­щес­т­ву­ва­ли не­га­тив­ни настроения, то ин­с­пи­ра­то­ри­те им са “ оп­ро­вер­га­ни и на­ка­ра­ни да млъкнат, без да по­же­ла­ят да гла­су­ват пред­ло­же­ние за об­ви­не­ние и наказание“, точ­но как­то твър­ди и учас­т­ни­кът в  съ­би­ти­ята Г. Баждаров. Водените про­то­ко­ли по де­ба­ти­те са сви­де­тел­с­т­во за ед­на сво­бод­на дис­ку­сия по об­с­то­ятел­с­т­ва­та око­ло  убийс­т­во­то на Тодор Александров, при ко­ято раз­лич­ни де­ле­га­ти ка­то  Ст. Филипов, Протогеров, Н. Томалевски, Й. Вапцаров, Ив. Михайлов и др., са из­нес­ли мно­жес­т­во до­пъл­ни­тел­ни данни . За ат­мос­фе­ра­та око­ло кон­г­ре­са мо­же да се съ­ди по ня­кои фак­ти вид­ни от спо­ме­ни­те на Г. Баждаров (Виж Баждаров, Г. Моите спомени. с. 159) . „Разногласията“, всред делегатите са били толкова разпалени, че разпаленият от тях огън е бил потушени от ракия с мед, от която „обвинителя“ на Протогеров М. Монев и „защитника“ Г. Баждаров са попийвали заедно. В та­зи връзка, ако дейс­т­ви­тел­но са съ­щес­т­ву­ва­ли ар­гу­мен­ти за не­го­во съ­учас­тие в заговор, то тях­но­то вре­ме и мяс­то за раз­г­леж­да­не е би­ло имен­но в то­зи мо­мент и пред то­зи конгрес. Или, как­то се каз­ва в ка­то­ли­чес­ки­те сват­бе­ни обреди, то­ва е момента, в кой­то ако сви­де­те­ли­те не се про­ти­во­пос­та­вят на брач­ния съюз, тряб­ва за ви­на­ги да замълчат. От дру­га стра­на предконгресните писма писани от самият Михайлов до Протогеров са неоспоримо доказателство, че генералът се е ползвал от уважението не само на автора, но и от стра­на на ця­ла­та Организация/ виж „Две писма на Иван Михайлов до Александър Протогеров“/. Не слу­чай­но, всич­ки апо­ло­ге­ти на Михайлов от­бяг­ват фак­ти­те изнесени от документите по кон­г­ре­са и пред­по­чи­тат да за­им­с­т­ват неверни ци­та­ти  от не­го­ви­те спомени.
2. Заслуга на нат­ру­па­ни­ят опит се явя­ва ед­но от най-важ­ни­те ре­ше­ния на кон­г­ре­са – запаз­ва­не на независимостта на ВМРО и четничеството, ка­то не­от­мен­на ор­га­ни­за­ци­он­на фор­ма във ВМРО. Бродили из го­ри­те на Македония, из­пи­та­ли на свой гръб ра­дос­ти и несгоди, на ис­тин­с­ки­те войво­ди и из­пи­та­ни­те дей­ци е би­ло ясно, че без въ­оръ­же­но при­със­т­вие зад ре­ка Вардар, Организацията, без съмнение, ще за­гу­би сво­ята същ­ност и значение. Именно на конгреса, те из­рич­но сан­к­ци­они­рат ди­рек­ти­ва­та за за­паз­ва­не на чет­ни­чес­ко­то дви­же­ние и то не са­мо ка­то тра­ди­ци­он­на бой­на формация, а в све­ще­на­та фор­ма на апостолат/ виж Резолюция за независимост, Резолюция по боевата дейност, Насоки за бъдеща дейност/.
3. Опазването на вът­реш­ни­ят и ре­во­лю­ци­онен ха­рак­тер на ВМРО, в ус­ло­ви­ята на нас­тъ­пи­ли­те промени, се оказ­ва теж­ка ди­ле­ма пре­доп­ре­де­ля­ща бъ­де­ще­то на ре­во­лю­ци­он­но­то движение. От ед­на стра­на вся­ка про­мя­на на ор­га­ни­за­ци­он­на структура, за смет­ка на вът­реш­ния ха­рак­тер на ре­во­лю­ци­он­на­та дейност, е с осъз­на­ти па­губ­ни последствия, а от друга, оче­вид­ни­те раз­ли­чия на ор­га­ни­зи­ра­ност в ок­ръ­зи­те вър­ху бъл­гар­с­ка те­ри­то­рия са дос­тиг­на­ли до степен, след ко­ято за­кон­на­та сан­к­ция на про­ме­ни­те след­ва неизбежно. С цел пре­одо­ля­ва­не­то на то­зи ди­со­нанс е взе­то ком­п­ро­мис­но ре­ше­ние- пет­те око­лии гра­ви­ти­ра­щи око­ло Пиринска Македония да се обе­ди­ня­ват и по­лу­чат от­де­лен статут/ виж. Резолюция за бъдеща дейност/.