Писмо писано в гр. Солун от католически свещеник, придружавал епископа, при посещение на гр. Битоля, 1859 г.

Връщайки се от Битоля, двамата свещеници преспиват в българско село и се директно опознават духа и бита на българите.

За децата: „ ..Какви нежни и простодушни физиономии имаха ..колко тоя български тип е различен от гръцкия“

За българския свещеник : „ ..Българския свещеник се видеше да представлява да е самото простодушие  и самата добрина; а пак гръцкия имаше на лицето си изобразена характерната лошотия, лукавост и злината на един Фотий“

За гръцкия свещеник: „ … Той говореше против истината“

За българския свещеник: „ Българския свещеник ни докарваше съжаление, когато излагаше, че е лишен от български книги, нуждата която имат за да научат нещо: „ Нашият език се опази до сега, думаше той, и нека Бог даде да се опази и без книги. Но имаме нужда от книги за да го научим по-добре отколкото го знаем и от колкото можем да го учим от уста на уста.“