Роден е през август 1842 година в град Ресен Македония.

В 1869  се присъединява се към Вътрешната революционна организация.

Участва в Сръбско-турската война от 1876 година като съратник на войводата Цеко Петков.

Участва в Априлското въстание с четата на поп Харитон Халачев, като заедно с 6 другари успява да се спаси след сражението в Дряновския манастир.

Филипович е осъден на заточение, откаран е в Русе, където се среща със Стоян Заимов, и оттам в Диарбекир. В Диарбекир успява да излекува детето на пазача си и с негова помощ избягва и заминава за Одеса, където се сформира Българското опълчение. Постъпва в Първа дружина и участва в сраженията при Шипка по време на Руско-турската война.

Участва в бунтовното движение в Западна Македония в 1879 година.

В 1885 година при избухването на Сръбско-българската война е доброволец в Българската армия и служи като лекар.

През Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение лекар в санитарна команда на Кюстендилската дружина, нестроева рота на 7-а Кумановска дружина.

Награден с множество ордени и медали сред които: Руски сребърен медал за Освободителната война; Бронзов медал учреден от княз Александър 1880 г.; Сребърен медал от сръбско-българската война 1885 г. ; Сребърен медал

Умира през 1917 година в София.