III. Атентатите през 1930 година. Отношение на министър Буров и цар Борис III към македонската криза. Властта търси Кръстан Поптодоров. Какво се разглежда на съвещанията от 4 и 5 юли. Разговори с Евангелия Тодор Александрова и Ангел Куртелов. Усилията за конгрес и как намаляват шансовете за негово свикване. Мисията на един пратеник от македонските младежи в чужбина до ЗП.

Към началото на юни Й. Мирчев и Г. Кулишев бяха ходили при министър Буров, заместник на Ляпчев като м-р председател и м-р на вътрешните работи. Положението, създадено след атентатите в Пирот, в Македония се смятало опасно. Сърбия била агресивна и само сериозните предупреждения на английското правителство пред Белград предотвратили някоя лудост на сърбите. Но английското правителство е действало и в София и то по-силно, отколкото френското и италианското в смисъл, че българското правителство трябвало непременно да предприеме истински мерки спрямо македонските революционери в България, без което угрозата за България щяла да продължи да съществува. И българското правителство не престанало да мисли върху това. Даже Буров изказал своето учудване, че Ляпчев, който по начало не мислел различно от колегите си в кабинета по тоя въпрос, не е пристъпил досега към такива мерки. Но ще се предприемат такива, уверявал Буров. И във връзка с тази належаща необходимост министърът запитал каква съпротива може да окаже Михайлов от Петричко. После министрите очаквали някакъв повод от Михайлов, за да се пристъпело към мерките. Един косвен отговор на въпроса за Михайловата съпротива в Петричко дал пред Бадева Иван Вапцаров – познаващ отлично положението в окръга. Той (Вапцаров) казал, че само лекомислени хора като проф. Ал. Станишев могат да вярват в силата на Михайлов, всъщност той и хората му биха били пометени като с метла от самото местно население, ако властта не ги крепи. По тоя пункт и мнението на петричкия окръженуправител било, че за да се справи с ‘революционерите“, достатъчни били силите на местната администрация.

Станало дума за д-р К. Станишев. Когато той по време на убийството на Протогерова бил в Женева, пред Бурова е проклинал убиеца, а сегашното му поведение министърът квалифицирал като подло. Спирайки се на наложителността на мерките, Буров казал, че може да се стигне даже до предаването на Михайлов в ръцете на сърбите. В министерския кабинет се знаело, че подобна крайност би предизвикала негодувание срещу властта, но ако това е неизбежно, щели да го направят. Разсъждавайки върху намерението на властта да вземе мерки, изказах своето съмнение пред Й. Мирчев и Бадев, а относно предаването на Михайлова в ръцете на сърбите казах, че нито е необходимо да се прибягва до чудовищна мярка, достатъчни са законните средства – нито тя е допустима за едно българско правителство.

Като обяснение на оная двойственост у министъра на вътрешните работи – убеден в необходимостта от мерки, а от друга страна – постоянно бездействащ, Мирчев казал на събеседника си – министър, това що беше чул от цар Бориса, а именно: да се остави македонската криза да се изживее вътрешно, да не се меси държавата и пр. На тази откровеност на Мирчева Буров отговорил с откровеност от своя страна, като е съобщил Мирчеву какво и той (Буров) е говорил на царя за изстъпленията и убийствата на Михаиловци, колко се злепоставила България с тях, колко била потъпкана законността, че били необходими мерки и пр. и пр. В отговор на това царят му казал същото, което беше казал и на Мирчева и от което се вижда, че между Борис III и м-р председателя е съществувала идентичност в мислите и действията.

Нека отбележа тук във връзка с предшестващото, че братя Станишевци, от които професорът се ползваше с достъп в Двореца, а другият -председателят на Националния комитет в близко споразумение с Д. Крапчев (техен зет и доносчик на Ляпчев) неведнъж са размахвали призрака на гражданската война, когато се е заговаряло за мерки срещу Михайловци. Това поддържал д-р К. Станишев в Женева в дома на д-р Герджиков. Същото, но в много по-недодялана форма бе говорил проф.А. Станишев пред бившия м-р Петър Тодоров.

Й. Мирчев и Г. Кулишев ходили да се информират и при м-р Ал. Цанков. Още в началото на разговора последният им казал, че би било погрешно да се мисли, че при новия състав на кабинета може веднага да се пристъпи към радикални мерки спрямо „революционерите“. Досегашната теория и практика на Ляпчев е оставила следи, които не могат да се заличат лесно, обяснявал м-р Цанков. Ляпчев е чел историята -продължил Цанков – и от нея знае, че нерядко революцията изяжда собствените си деца. Ляпчев мисли, че и с македонските борци днес ще бъде така и затова не се намесва. Но положението на България не е здраво, опасностите не са изключени и ако не по свой собствен почин, можем да бъдем заставени да прибегнем до мерки. Обаче ние не сме готови. Трябва да се приготвим и осигурим успеха си. Уатерлоо, английският пълномощен министър, недвусмислено е заявил, че Англия иска безусловно мир и спокойствие на Балканите. Тя е предприела постъпки в Белград в полза на малцинствата. Но срещу това София трябва да се покаже напълно лоялна и миролюбива. Спрямо метежниците трябва да се приложат санкции. Ние знаем, че Михайлов пребивава в България. Нима вие не можете да го пожертвате, за да се осигурите откъм Сърбия, която ако предприеме нещо спрямо вас, няма кой да я спре?“ -казал Уатерлоо. – „И за тоя разбойник – казал министър Цанков на двамата депутати македонци – защото за мене Михайлов е разбойник…..