"Oroрчени сме , Господин Министре, болно ни е на душата, чувстваме и срам и унижение."
Автор: К.Г.П.
„…..Нима престъпление е да съчувстваш на роба, който се бори за своята свобода? Нима да симпатизираш на борците, които жертвуват себе си пред жертвеника на свободата може да импулсира ръката, която написа това постановление за унищожаването на една организация, която с нищо не е нарушила законния и правов ред в страната?
Oroрчени сме , Господин Министре, болно ни е на душата, чувстваме и срам и унижение.
България, даваше прием на Българските революционери – Л.Каравелов, Хр.Ботев, Раковски и др., където свободно и безнаказано издаваха своите революционни листове и подготвяха борбата за освобождаване на родината си, а на нас, братята по кръв и род, ни се оспорва, от Вас правото да се конституираме в легална Организация и даже не ни се дава възможност да дишаме свободно.
3ащото ние бившите Македоно-Одрински революционери изоставено на произвола на съдбата от държава и общество, без никаква морална и материална подкрепа, решихме да се организираме за взаимно самопомощ и по този начин да запазим нашата чест и морал, които така високо ние носихме в нещастна Македония и Одринско.
Поискахме ли нещо да вземем от Българската Държава с безчестие ? Дала ли ни е тя нещо? Кого ограбихме? Кого убихме ? Какво престъпление извършихме пред законите на страната та заслужихме да се наложи тази крайно унизителна и с нищо не оправдана мерака – да бъдем гонени и арестувани като престъпници? …….“
Предишна публикация
Българското правителство срещу ВМРО и македонските културни организации в България, 1923 г.Следваща публикация
ВМРО търси финансова подкрепа от своите съотечественици, 1923 г.