„ Аз улесних признаването на признаването на бълг. княз към когото храня големи симпатии. Бълг. народ ми е мил, съжалявам, че в последните години бълг. правителство е вкарано в крив път. Аз желая щото проектираното съглашение да породи единство между империята и България. Аз ще направя всички възможни отстъпки на Княжеството и след това ще ми е приятно да видя в Илдъза бълг. княз, когото ще посрещна с имперски почести…..

Желая щастието на България, ми обяви Н. Вел., искам съюз с нея; нека решаваме сами помежду си работите си; не требва да позволяваме на чужденците да се месат в тех; желая да виждам княза ви често в Илдъза….“