На 22 октомври 1925 г., три дни след граничен инцидент, една дивизия от  гръцката армия нахлува на българска територия в района на град Петрич – https://parlichev.com/bg/vmro/originalni-snimki-ot-petrichkiya-inczident-1925-g/ . Девет гръцки батальона, командвани от генерал Т. Панагалос, въоръжени с планинска артилерия, картечници и минохвъргачки превземат 10 погранични села. Срещу тях се противопоставят наличния състав на граничните застави и 4 000 души от въоръжената милиция на ВМРО. В историческата книжнина този военен конфликт е известен като Петричкия инцидент. Дали нахлуването на цяла една гръцка дивизия в суверенната територия на българското царство би трябвало да се дефинира  като инцидент е твърде дискусионен въпрос, но със сигурност реакцията на Военния министър И. Вълков е прецедент, който потвърждава безсилието на българското правителство пред съседите победители от последната война. От срещата на Кирил Пърличев с генерала е видно, че Вълков е бил готов да отстъпи Петрич, тъй като, според неговите разбирания, това е военно незащитим град. Докато военния министър се е чудел какво да прави, войводата Димитър Димашев не само не е имал съмнение, че трябва да се воюва с гърците, но вече е воювал с тях. В резултат град Петрич не забравя достойните – https://parlichev.com/bg/vmro/grad-petrich-blagodari-na-vojvodata-dimitar-dimashev-1925-g/ https://parlichev.com/bg/vmro/grad-petrich-blagodari-na-vojvodata-dimitar-dimashev-1925-g/ , а генерала и подобните нему са принизил голямата опасност за България и побързали да забравят заслугите на ВМРО при безапелационната защита на местното население.