татковината ни Македония, и че ние македонците сме били предмети за експеримент на българските държавни мъже во външната им политика
Автор: К.Г.П.
„БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА СПРЕМО МАКЕДОНИЯ И МАКЕДОНЦИТЕ“ / в. Дебър, 1905, бр. 16 с 1-2/
Преди повече от век, вестник Дебър, орган на българските емигранти от Дебър и Дебърско публикува статията „ Българската политика спрямо Македония и македонците“ на автор с псевдоним „ R“. Неговите виждания за вината на българските политици не са новост защото те подкрепят една отколешна теза, че много от българските общественици и политици не познават истинската същност на Македонския въпрос и техните патриотични изявления не са адекватни на политическата реалност: „ Ако вземем и анализираме политиката на разните български правителства спрямо Македония и македонците, ние ще дойдем до печалната истина, че редом всичките български правителства са водели една разрушителна политика за българската кауза в Македония, а естесвено и за нас македонците, защото всичките правителства не са могли, или по-добре да се изразим, не са искали, нито пък искат, да схванат същноста на положението на роботите. „ Авторът обвинява българските правителства, че в продължение на тридесет години политиканстват на гърба на страдащите македонци, без да посочат трайно политическо решение за облекчаване на техните страдания. R твърди, че управниците не отчитат истинската ситуация в Македония, която е арена на разностранни интереси и подхода да се представи Македонския въпрос като чисто български, без да се отчитат интересите на другите народности там, е отдавна ръждясал и крайно неефективен политически инструмент. Резултатите на външната политика са ясно доказателство “ ….., че татковината ни Македония, и че ние македонците сме били предмети за експеримент на българските държавни мъже во външната им политика „. Принципа за автономия на Македония и подкрепата на „…македонската организация, като фактор на самостойна Македония, а последната като равноправна държавица на бъдеща балканска федерация“ е посочен като единствената възможност за да се неутрализира аспирациите на другите балкански претенденти.
Предишна публикация
Нашите партийно-политически нрави, 1915 г.Следваща публикация
Спрете, стига кърви!, 1931 г.