КОГАТО ТЕ ПРОГОВОРЯТ

От едно место, дето от две години насам систематично се култивира безхарактерност,  говорят за необикновено твърдия характер на македонския иеолог–революционер Христо Матов. Дребни македонски общественици с печална слава и жалки занаятчии на перото решили да поменат името на големия син на Македония. За яките основи на македонската освободителна борба приказват от там, от кадето се даде най-злотворното насърдчение за изместване центъра на тежестта в движението, и някогашните неатакуеми позиции на последното бидоха изложени в лицето на техните слаби и недорасли защитници от новата формация. За Матовия проницателен ум седнали да пишат ония, които се поклониха и днес се кланяъ на едно феноменално умопомрачение. Скромността и себеотрицанието на Матова са предмет на славословия от страна на пленниците на суетността и подлостта.

Признаци на падение. Симптоми на опошляване.  Да възпеваш с избрани слова непорочността и чистотата на добродетелния, и в същото време да кадиш тамян на порока и злодеянието; устата ти да не преставатъ от пуста фраза върху мисъл и творчество, когато делата ти са в постоянно съгласие с големите безумия и страшни разрушения; да възнасяш величието и идеализма на зрелия учител, а да се присламчваш под оскубаното крило на духовно нисшия ученик; да минаваш за титулярен проповедник на свободолюбието и свободомислието, а успоредно с това да носиш без срам печата на окървавеното единство; да крещиш здравата срещу потисника на твоя народ, а от друга страна да мигаш подло, когато се унищожаваш най-сигурните борци срещу тоя потисник — ето дарованията и способностите на новите идеолози на .Македония“, на вдъхновителите на новите веяния, на организаторите на македонските конгреси от 1928 г. насам, на ураджиите в тех, на венценосния вожд и неговите копиеносци.

Излишно е и да се запитваме какво би казал Матов на всички гореизброени величия за техните дела, ако той беше жив. Не требва и да му завиждаме, че той умре, без да види всичко онова, за което скърби и от което се черви днес, Македония, целата емиграция оттатък; океана, оная в  Турция и Влашко и по-големата част от тая в България. Защото в едни книги — а те не са от глупавите, — се пише, че мъртвите слушат, че мъртвите даже говорят.

И Матоъ, чието име произнасяш всуе, слуша; и Тодор, когото не пощадиха и в гроба, слуша; и Протогеров, когото ругаха след смъртта, слуша; и Баждаров, когото на два пъти убиваха и най-сетне—убит, нарекоха предател, и той слуша. И всички преди тех слушат. И ония, които паднаха подир тех, и те слушат.

Слушат, но не са проговорили още. Когато те проговорят, ще настъпи тържеството на Матовите мисли и идеи. Тогава бичът на изобличението по-свободно ще запръщи върху наглостта и лицемерието, по-6езпошадно ще зашиба алчността и явната или прикрита престъпност и ще удари право в лицето претенциозната бездарност. Тогава ще се отдели житото от къклицата.

И ще дойде развенчанието.

р