До Уважаемия Съвет на Обществото на народите 

Женева

Уважаемите членове на Съвета на Обществото на народите познават историческите обстоятелства, при които България подписва Ньойския мирен договор. Със специален текст тя се задължаваше да приеме клаузи, които решиха съдбата на Добруджа, Македония, Тракия и западните предели на България, територии, върху които българският народ имаше исторически права, етнически и морално признати от науката и санкционирани от векове.

Съзнавайки, че мирните договори, подписани близо до Париж, са в грубо противоречие с принципа на правото на народите на самоопределение, принцип, в името на който Великите сили, обединени и асоциирани, защитават правата на малките народи и печелят симпатиите на целия свят, авторите на договорите, наложени на техните съюзници Югославия, Румъния, Гърция и др. специални договори за защита на малцинствата.

За наше голямо разочарование, десет години след подписването на мирните договори и договорите за малцинствата тези клаузи останаха неприложени. Така е в Добруджа, в Западните предели и в Македония. Но никъде положението на българския елемент не е по-отчайващо, както в Македония под югославско господство. Въпреки изричния текст на Сен-Жерменския договор, българските малцинства не само са лишени от правата, предвидени в този договор, но и са подложени на систематична асимилация, която има за цел да промени насилствено цялата етническа структура на даден регион, етническият характер на който етнографията и историята са отдавна изразени.

Противно на действащите мирни договори югославското правителство закрива всички български културни, национални, образователни и политически институции; Той затвори 641 български училища с 37 033 ученика, изгони 1013 български учители, конфискува и превърна в сръбски църкви 761 български църкви, прогони 6 владици, изгони и уби 833 български свещеници, разруши всички библиотеки, читални и сиропиталища и защити проникването на Български вестници и списания в Македония. Следвайки политика на асимилация докрай, югославското правителство игнорира в Македония всичко, което може да служи на националното развитие, културата и социалния живот на българите в Македония.

Противно на изричния текст на чл. 7 от Сен-Жерменските договори югославското правителство забранява на нашите граждани да използват майчиния си език; сменял българските имена, като им слагал сръбски наставки и заплашвал със затвор онези, които четат български книги и дори евангелието на български, както и онези, които пеят български песни. При тези условия е очевидно, че нашите граждани в Македония се оказват извън закона. Няма българско семейство в пределите на Македония под сръбско господство, което да не скърби и да не плаче за баща или убит син, обезчестена майка или сестра, баща, братя, синове, измъчени или загинали в влажните затвори на Скопие, Битоля, Велес, Кавадарци и др. и т.н

През месец януари е депозирана петиция в секретариата на Обществото на народите, петиция, произтичаща от самите среди на българското малцинство в Македония, относно правното и културно положение на това малцинство в Югославия. Четири месеца по-късно, представителите на македонското население депозираха в секретариата на Обществото на народите подробен меморандум, допълващ петицията и включващ осем приложения за правното, културното, икономическото и социалното положение на българските малцинства.

Уважаемият съвет и неговите членове са запознати с поразителните данни, дадени в петицията и в мемориала за обезправеността и социалните конвулсии на българските малцинства в Югославия. Тези документи разкриват с точност конкретни факти за системни убийства, изнудвания и издевателства, извършвани над мирното и беззащитно население, убийстватя и изнудвания, извършвани с намерение да угасят националното им съзнание.

К. Пърличев