Христо Матов - " Търговия с македонското дело", 1910 г.
" ..по търговия се редуват без изключение всички български партии, коя по-вече, коя по-малко. Макар, че всички партии търгуват с Македонското дело всички разбира се, викат против тая търговия."
Автор: К.Г.П.
Писмо VIII. Търговия с македонското дело.
Позната истина е, че се търгува с македонското дело или, иначе казано, с теглилата на българите в Македония. Има търговци и търговци. Едни търгуват на дребно, други на едро. Не може и не бива да се отрече, че е имало в миналото отделни лица, които са се провинили в парични злоупотребления. Не бива също да се отрича, че е имало покварени четници, които са си позволявали изнудвания за лична полза, както е имало и безделници, които са злоупотребявали с имена на войводи пак със същата цел – да изтръгват пари за своя джоб. Очевидно, това е търговия с македонското дело. Но може ли в една такава широко масова организация и в един тъй дълъг период на съществуване / 15-18 години / – може ли никак да нема такива неща? В една по- широка организация са възможни и са ставали парични злоупотребления които стават злоупотребления и в една организация — държава. При все това никоя държава, никоя организация не прекратява своето съществуване, макар да има риск да стават подобни престъпления. В това положение е и една организация по Македонския въпрос. За да се ограничат npестъпленията както навсекъде, така и тук са предвидени наказания: що повече? Страдало е, разбира се, Македонското дело от тая търговия, но несравнено много повече страдало е то и страда от търговията на едро, що са вършили и вършат с него българските политически партии. Какато е известно, Македонското дело е бивало използувано и от българския държавен глава —за лични и династични цели. Не знам, дали такъво използуване требва да се нарече търговия, но, ако се приеме това, тогаз Фердинанд би бил един от най-старите и най-едрите търговци с Македонското дело; защото още през 1895 г. едно възстанишко движение му дари признание за княз на България. Подир него по търговия се редуват без изключение всички български партии, коя по-вече, коя по-малко. Макар, че всички партии търгуват с Македонското дело всички разбира се, викат против тая търговия. Даже нема да е грешка ако се каже, че която партия най-вече си дере гърлото да вика против тая търговия, тя най вече търгува. Чисто по чифутски: бие и вика „що ме 6иешъ“ . . . Нали гешефтарството е присъщо преди всичко на чифутите. Без съмнение, българските политически партии милеят за Македония, но това не им пречи, щото те да милеят преди всичко за себе си, та с Македонския въпрос си правят вътрешна политика; гледат коя как да се докопа до властта и до свързаните с нея гешефти. Затуй според времето едни се показват войнствени, но като дойдат на власт, гледат преди всичко да си наредят своите работи, а като дойде ред за война, не воюват: такъва е волята на властораздавача, — бива ли да се скарат с него! Други пък са за мир говорят и тогава дори, когато огън гори в Македония и то не толкоз за това, че са политически баби, колкото за това, че такъва е волята на Русия — а тя е в положение да им изходатайствува властта, — и защото знаят, че такъва е интимната мисъл на властораздавача, та ще ги потърси, щом му потреба да се спаси от беля. Всички опозиционни партии (в това число и ония, които за сега не аспирират към властта— радикали и социалисти) викат против всека властвующа партия и ако Македонското дело представя добър коз за викане против, защо да не си послужат с него. Те малко искат да знаят дали от тоя повик ще има полза за Македония или вреда; доста е, че е от полза за тях и за тяхната вътрешна политика, а това очевидно е търговия с теглилата на македонските българи. Затуй ако положението в Македония е от лошо по-лошо и правителството, което и да било то (цанковистко, стамболовистко или демократическо), гледа само сеир, опозиционните партии ще викат против него, за дето не зима мерки. Ако ли правителството е наклонно или пък се показва наклонно да вземе мерки спремо Портата, пак викат против: не бива да се дразнат турците, — щело да бъде по-зле. По тоя начин, и ако едно правителство действително е склонно да отиде по-далеч, опозицията му пресича крилете: В същност пък всеко правителство върви по водата на Фердинанд, та и тъй не отива по-далеч; опозицията му дава само възможност да се извинява един ден когато падне, че то мислело чудо да прави, ами общественото мнение не било подготвено. Хич да но ви а чудно, ако и днешното правителство като повика, повика, против Турция и не се реши да отиде до край, ако и то един ден се извинява с поведението на опозицията или с друго нещо: що по-лесно от това— да намираш някакво извинение. За царска титла на Фердинанде моменти се намират, за Македония, не се намират моменти. Иди та не се съмнявай, че царската титла е уговорена още при поемане на властта. Откато са дошле на власт демократите: Англия бе излезла с предложение за губернатор, през лятото Англия и Русия излезнаха с Реванска програма, сетне Ниази бей фана гората, дойде и конституция, дойде и реакция, дойде и възстание в Албания, дойде и чудовищна инквизиция, при набъбнал критски въпрос, и се нема момент за Македония! Щом българските политически партии си прават така безразборно вжтрешна политика с македонското дело, щом така търгуват с него, чудно ли е, че Македонският въпрос остава нерешен и че правилното му разрешение от българско гледище все повече и повече се затруднява ?
Христо Матов, София, октомври 1910 г./ в. Независима Македония. С., 1925, бр. 96, с.1 /
" ..по търговия се редуват без изключение всички български партии, коя по-вече, коя по-малко. Макар, че всички партии търгуват с Македонското дело всички разбира се, викат против тая търговия."
Автор: К.Г.П.
Писмо VIII. Търговия с македонското дело.
Позната истина е, че се търгува с македонското дело или, иначе казано, с теглилата на българите в Македония. Има търговци и търговци. Едни търгуват на дребно, други на едро. Не може и не бива да се отрече, че е имало в миналото отделни лица, които са се провинили в парични злоупотребления. Не бива също да се отрича, че е имало покварени четници, които са си позволявали изнудвания за лична полза, както е имало и безделници, които са злоупотребявали с имена на войводи пак със същата цел – да изтръгват пари за своя джоб. Очевидно, това е търговия с македонското дело. Но може ли в една такава широко масова организация и в един тъй дълъг период на съществуване / 15-18 години / – може ли никак да нема такива неща? В една по- широка организация са възможни и са ставали парични злоупотребления които стават злоупотребления и в една организация — държава. При все това никоя държава, никоя организация не прекратява своето съществуване, макар да има риск да стават подобни престъпления. В това положение е и една организация по Македонския въпрос. За да се ограничат npестъпленията както навсекъде, така и тук са предвидени наказания: що повече? Страдало е, разбира се, Македонското дело от тая търговия, но несравнено много повече страдало е то и страда от търговията на едро, що са вършили и вършат с него българските политически партии. Какато е известно, Македонското дело е бивало използувано и от българския държавен глава —за лични и династични цели. Не знам, дали такъво използуване требва да се нарече търговия, но, ако се приеме това, тогаз Фердинанд би бил един от най-старите и най-едрите търговци с Македонското дело; защото още през 1895 г. едно възстанишко движение му дари признание за княз на България. Подир него по търговия се редуват без изключение всички български партии, коя по-вече, коя по-малко. Макар, че всички партии търгуват с Македонското дело всички разбира се, викат против тая търговия. Даже нема да е грешка ако се каже, че която партия най-вече си дере гърлото да вика против тая търговия, тя най вече търгува. Чисто по чифутски: бие и вика „що ме 6иешъ“ . . . Нали гешефтарството е присъщо преди всичко на чифутите. Без съмнение, българските политически партии милеят за Македония, но това не им пречи, щото те да милеят преди всичко за себе си, та с Македонския въпрос си правят вътрешна политика; гледат коя как да се докопа до властта и до свързаните с нея гешефти. Затуй според времето едни се показват войнствени, но като дойдат на власт, гледат преди всичко да си наредят своите работи, а като дойде ред за война, не воюват: такъва е волята на властораздавача, — бива ли да се скарат с него! Други пък са за мир говорят и тогава дори, когато огън гори в Македония и то не толкоз за това, че са политически баби, колкото за това, че такъва е волята на Русия — а тя е в положение да им изходатайствува властта, — и защото знаят, че такъва е интимната мисъл на властораздавача, та ще ги потърси, щом му потреба да се спаси от беля. Всички опозиционни партии (в това число и ония, които за сега не аспирират към властта— радикали и социалисти) викат против всека властвующа партия и ако Македонското дело представя добър коз за викане против, защо да не си послужат с него. Те малко искат да знаят дали от тоя повик ще има полза за Македония или вреда; доста е, че е от полза за тях и за тяхната вътрешна политика, а това очевидно е търговия с теглилата на македонските българи. Затуй ако положението в Македония е от лошо по-лошо и правителството, което и да било то (цанковистко, стамболовистко или демократическо), гледа само сеир, опозиционните партии ще викат против него, за дето не зима мерки. Ако ли правителството е наклонно или пък се показва наклонно да вземе мерки спремо Портата, пак викат против: не бива да се дразнат турците, — щело да бъде по-зле. По тоя начин, и ако едно правителство действително е склонно да отиде по-далеч, опозицията му пресича крилете: В същност пък всеко правителство върви по водата на Фердинанд, та и тъй не отива по-далеч; опозицията му дава само възможност да се извинява един ден когато падне, че то мислело чудо да прави, ами общественото мнение не било подготвено. Хич да но ви а чудно, ако и днешното правителство като повика, повика, против Турция и не се реши да отиде до край, ако и то един ден се извинява с поведението на опозицията или с друго нещо: що по-лесно от това— да намираш някакво извинение. За царска титла на Фердинанде моменти се намират, за Македония, не се намират моменти. Иди та не се съмнявай, че царската титла е уговорена още при поемане на властта. Откато са дошле на власт демократите: Англия бе излезла с предложение за губернатор, през лятото Англия и Русия излезнаха с Реванска програма, сетне Ниази бей фана гората, дойде и конституция, дойде и реакция, дойде и възстание в Албания, дойде и чудовищна инквизиция, при набъбнал критски въпрос, и се нема момент за Македония! Щом българските политически партии си прават така безразборно вжтрешна политика с македонското дело, щом така търгуват с него, чудно ли е, че Македонският въпрос остава нерешен и че правилното му разрешение от българско гледище все повече и повече се затруднява ?
Христо Матов, София, октомври 1910 г./ в. Независима Македония. С., 1925, бр. 96, с.1 /