бележки на Протогеров, като база за дискусии сред революционери и емиграция
Автор: К.Г.П.
Цел: Автономията на Македония
Средства: Да се поддържа чрез европейската преса убеждението, че не може да се да се въдвори мир в тая страна и на Балканите докато не се даде автономията. Да се организира населението в Македония в една революционна организация, която да поддържа националния дух в населението и убеждението да работи с революционни средства за освобождението си. Да се разпространява между населението литература, вестник и брошури които да му напомнят за неговата минала революционна дейност, неговото национално чувство, за неговата българска черква и прочие.
От миналото знаем че революционната организация се спъваше от турските власти, от сръбски и гръцки пропаганда и от намесата на България. Сега в Македония ще имаме в гръцка територия – гръцки власти, турско население и отчасти влашко население и гъркоманско население. В сръбска територия – сръбска власт, сърбоманско население, турско население и от части влашко население, албанско население. Под турско владичество едно време с революционната борба се водеше и легална културна борба от екзархията – черкви, училища, като разсад на българската култура. Сега обаче екзархийската вратата за Македония е затворена и и българските училища и черкви не ще има. Ето защо поддържането на българското чувство чрез черкви и училища не ще може да става.Единствен разпространитела на българската култура, национално българско чувство ще остане революционната организация.
Как да се поддържа българския говор и да се учат децата на български – матерен писмен? Това е един много важен въпрос, който трябва да се занимава революционната организация. Това е една нова задача за нея. Тая задача ще се постигне с тайната книжнина: буквари брошури, списания и вестници с тайни читалища. За тая литература са необходими средства и тия средства трябва да ги даде България. За тая специална работа трябва да има специален комитет. Като с тая нова задача която ще си зададе революционната организация показва, че в нейните нелегални сили трябва да има интелигентни борци за да бъдат учители на българския народ.
До сега при невежеството на турската власт и на турското управление ще приемем, че колкото и да бяха войводите със слаба интелигентност стояха по-горе от управляващото турско племе. За това можеха да имат авторитет пред да селението не само със силата на оръжието, но и със самата култура. Сега обаче когато властта е по-културна и революционните за да има авторитет трябва да бъдат по-интелигентни. Това ни показва, че за войводи трябва да се изпращат интелигентни хора. От друга страна известно е какви пакости се направиха дос сега на населението от невежите войводи; от войводите с харамийски интелекти. Известно е, че те патриотството обърнаха на занаят, че гледаха да забогатеят и сега между тях има и много богати с хиляди лири. Тоя тип войводи компрометирани пред населението с грабежите, жестокостите, потисничество и невежество трябва да се отстранят.
Освободителната война разви националното чувство и сега по-лесно ще се намерят интелигентни войводи между учителите офицерите и подофицери. Известно е на всички какви пакости нанесоха на населението, па даже и в освободителната война, войводите харамии; тя е пред европейския свят очерниха българското име, понеже анкетната комисия изнесе грозни злодеяния извършени от само от тях. От друга страна трябва да се признае че революционната организация даде много малко истински революционери, които с готовност да се пожертват, а то се дължи на обстоятелството, че в нейните редове много малко с интелигентните апостоли и войводи, които бродеха из горите.
Революционната организация се оказа и малко дееспособна за военни цели, защото в нейните редове много малко имаше войводи – офицери и подофицери. водеха изгорите резонатор не е се оказа и малко особена за военни цели Защото нейните редове офицери подофицери. Поради турската война изпратиха се около 60 чети, а вътре имаше около 30 чети, но те не можаха да проявят някои рискови дела, защото нямаше …….
Предишна публикация
Ал. Протогеров за Революционната организация, партиите и правителството – 1914Следваща публикация
Мнения на революционни дейци и лидери от емиграцията за бъдещите перспективи на Организацията – 1914г