В качеството си на дългогодишен член на управителните тела на ВМРО, Пърличев в продължение на повече от петдесет години е имал достъп и лично е съхранявал ценни архиви. Воден от съзнание за отговорност при излагане на фактите, той е един от малцината приживе оценили и използвали документалното богатство търсейки безспорност за своите аргументи. Освен революционер Пърличев е един от водещите интелектуалци от Македония. Той е член на многобройни културни институции и оставя сериозно литературно-историческо наследство. Съчетанието на многогоди0на революционна и културна дейност с морала на възрожденеца осезаемо подкрепят неговото перо. Именно авторитет и оригиналност са силата на мемоарите. Тази сила на правото ще е нужна на автора, защото срещу нея неминуемо ще се изправи правото на силата. Целите на ВМРО за единна и неделима Македония стават все по-нереални за световната политическа карта. Те са огън в задния двор на пет балкански държави. Твърденията за българското национално съзнание на бол0инството от дейците на организацията са ерес в новообразуваната македонска държава. След самоизтребленията, комунистическият терор доунищожи приемствеността в македонското освободително и културно движение. Зейналата празнина се изпълни с лица, за които Македония и ВМРО са някакъв източник на интереси, а не на синовен дълг. За много македонстващи връзката Гоце-Тодор Александров-Иван Михайлов е тази, която им е необходима за съществуването на ВМРО до толкова, доколкото да съществуват и самите те. Голяма част от мемоарите засягат най-трагичния и малко изследван период в историята на ВМРО, този на разцеплението и братоубийствата. Позициите на автора по тези ключови въпроси безспорно ще накърнят интересите на много страни и най-вече на “победилите” последователи на Иван Михайлов. За всички горепосочени, спомените на Пърличев, ще е най- добре да бяха само една от многото архивни единици в някой държавен архив. Определено може да се твърди, че ако се бе стигнало до издаване на мемоарите към края на 1934, годината на окончателното им завър0ване, тези спомени биха предизвикали много дискусии сред съвременниците на автора. Самият той казва : “Сборника не ще бъде добре до0ъл. Едните ще се видят изненадани и разочаровани, а другите опровергани и изобличени”. Независимо от половин вековното закъснение на тяхното издаване, считаме спомените и днес за актуални, тъй като проблемите засегнати в тях все още нямат сериозни исторически разяснения, а основната част от приложените документите са останали неизвестни и непубликувани. Въпреки че документите бяха затворени в пожълтели папки близо 0естдесет години, тяхната сага не бе прекъсната. Историята по опазването и съхранението им е описана в цяла глава на отделна книга. Тази книга за мнозина ще бъде още по нелицеприятна и от спомените, защото като тяхно продължение няма да се съобразява с политически конюнктури. Така читателя ще може да проследи как за едно столетие думите Македония, ВМРО, революция, национално обединение до голяма степен загубиха истинското си съдържание, като звучат често фал0иво в устата на незначителни личности или от време на време се използват като малка изтъркана разменна монета от доморасли политици. Всичко това считам за аргументи в посока към оригиналността и значимостта на спомените. Разбира се като всяка мемоарна литература и те носят своята пристрастност и могат да бъдат обект на критики и дискусии. Ако изложените позиции на автора се дискутират или атакуват градивно и чрез исторически документи, тогава целта на тази книга действително е постигната, защото по този начин ще се върнем към историческите си корени и ще стъпим на здрава почва, където фал0а и празнодумието не виреят.

КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА КИРИЛ ГРИГОРОВ ПЪРЛИЧЕВ

Роден 1.3.1875г. в гр. Охрид. Син на Григор Ставрев Пърличев и Анастасия Узунова. Почива в гр.Охрид на 9.2.1944г

РЕВОЛЮЦИОННА ДЕЙНОСТ

1894 г. – член на таен ученически революционен кръжок в Солун
1895г. – четник в четата на дедо Стою
1896г.- делегат на учредителното събрание на ВМРО, ръководител на Воденската и Мъгленска околии
1898г. – участник в политическото убийство в гр. Охрид на сърбоманина Гърдана, за което лежи в затворите на Охрид и Битоля
1901г.- член на ЦК на ВМРО в Солун 1902г.- член на градското ръководно тяло в Прилеп и четник в четата на Методи Патчев
1902г. – секретар на Задграничното представителство Гоце Делчев-Гьорче Петров
1903г.-участник в Илинденското въстание, като воевода в обединените чети на Хр.Чернопеев
1903-1905г- секретар на Задграничното Представителство Хр.Матов- Хр.Татарчев
1915-1921г.-секретар на Задграничното представителство Т. Александров-А. Протогеров
1921-1925г- временен Задграничен представител
1925-1931г.- Задграничен представител

ОБЩЕСТВЕНО ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

Секретар-основател на ученическия съюз в Солунската мъжка гимназия Секретар на ” Благотворително дружество ” София – 1903г. Секретар на ” Съюза на българските конституционни клубове ” – 1908г. Секретар на ” Управително тяло на Учителския съюз ” – 1911г. Член-основател на Македонския научен институт – 1923г. Член на Българската секция на Паневропейския съюз Член на Масонската ложа Директор на Института за слепи – 1935г. Директор на ” Народния музей ” – Охрид 1942г., открива гроба на св. Климент Член-основател на фондация ” Свети Климент ” УЧИТЕЛСКА ДЕЙНОСТ Учител във Воден, Прилеп, Цариброд, Солун, София, Стара Загора Училищен инспектор – Воден, Солун Директор – София КНИЖОВНА ДЕЙНОСТ Редактор – в. Борец – Воден/1896г./, сп. Искра – Солун/1913г./, сп. Родина-Скопие/1916г./, сп. Македония – София/1922г./, в. Свобода или смърт 1930-1931г.  Сътрудник на почти всички македонски вестници и списания, както и на Писател – много столични издания на печата. Сръбския режим и революционната борба в Македония 1912-1915 година.; Сръбските жестокости в Македония 1912-1915г.; Македонците в културно- политическия живот на България -1918г.; Истина за Поет – Преводач – кризата във ВМРО -1929г. и др. някои от стиховете му са публикуване в. Право/1895г./ владее френски, немски, гръцки и латински. Превежда Волтер, К. Маркс, К. Кауцки, Дж. Мил, Г. Брандес, Г. Жули и др.