Речите на организаторите на събора и настроенията на присъстващите са безспорно доказателство, че:

• Македонските българи не са запознати с намеренията на правителството да раздели Македония със сърбите. Тайният българо-сръбски договор подписан на 13 март 1912 г. за разделяне на Македония е наистина таен и не е известен на българската общественост.
• Македонските българи са очаквали политическа свобода за Македония под формата на автономно управление. Те не са вярвали, че цар Фердинанд ще поведе българската армия за да развели Македония със сърбите, а са очаквали българската армия да осигури политическо самоуправление в новоосвободените земи.
• Македонските българи публично заклеймяват 35 годишната политика на българските управници.

Полковник Протогеров: „ … Този зов – Автономна Македония и Одринско трябва да бъде зов за живот и смърт…“

Димитър Владов: „ …Политиката на правителствата, които от 25 години управляваха България, нанесоха само вреда на македонското дело….Царят до сега нищо не е направил за Македония …“

Д-р Нейков: „ …България не иска да присъедини Македония и Одринско, а даде правдини с които се ползват навсякъде хората…“

Бечев: „ … за Македония е нужна автономия и българската армия трябва да отиде и да я въведе…“

Резолюция за Автономията, мобилизацията и войната : „ ……Настоява щото правителството на царство България веднага да мобилизира народната армия (бурно продължително ръкопляскане, френетично ,,ура*, гласове „браво“, „ да живее войската“ / като същевременно предяви пред великите сили , да се даде пълна автономия на Македония и Одрин…“