Военният министър И. Вълков влияе на ВМРО чрез Иван Михайлов – Пърличеви – Фамилия с история

Военният министър И. Вълков влияе на ВМРО чрез Иван Михайлов

разпит на генерал Вълков от 1953 г.

Автор: Кирил Пърличев-правнук

Признанията на генерал Вълков разкриват съществени факти от историята на ВМРО. Генералът признава, че се е опитвал да повлияе на Организацията като я принуди да се откаже от своя вътрешен и революционен характер. Същата цел, която преследваха всички български правителства от създаването на Организацията през 1893 г. в град Солун до момента когато накрая успяха да я унищожат през 1934 г. в София. Много важно признание е, че Тодор Александров, ген. Протогеров и Задграничното представителство / Пърличев, Баждаров, Томалевски / не възприемат министерската политика. Вълков признава, че министерският стремеж, освен да промени характера на ВМРО, е да съсредоточи властта в ръцете на един човек. Министерския избраник е Иван Михайлов. След 6 срещи с генерала Михайлов прави всичко възможно за да изпълни дадените му от министъра директиви. Факт е, че той прави опит официално да отмени четничеството и да закрие института Задгранично представителство. След като Иван Михайлов, с подкрепата на военните, убива другият член от Централния комитет ген. Протогеров и ликвидира всеки който му се противопоставя, той изпълнява всички директива военния министър. Отказва се от революционна дейност, закрива институцията Задгранично представителство и става едноличен вожд на терористична организация базирана на българската царска територия. Докато министър Вълков е на власт той подкрепя своя избраник, но братоубийствата предизвикани от Михайлов обезкървяват и компрометират ВМРО. През 1934 г., шест години след като Иван Михайлов нареди убийството на генерал Протогеров и стана едноличен вожд на групата михайловисти, присвоили си името на могъщата организация без да са носители на нейният вътрешен и революционен характер, ВМРО бе забранена от българското правителство, вожда избяга в чужбина, а тези които му повярваха станаха жертва на управниците от София, Белград и Атина. Спечелиха само псевдопатриотите използващи михайловизма за националпопулистки цели развиващи техните лични политически и служебни кариери.

РАЗПИТ НА БИВШИЯ МИНИСТЪР ГЕНЕРАЛ ИВАН ВЪЛКОВ / записан в том 10 на 2–ри Софийски съд през 1953 г. /

Въпрос: Какви връзки подържахте с ВМРО-Ив. Михайлов?

Отговор: Връзки с ВМРО съм подържал чрез Иван Михайлов и съм имал срещи с хората от Задграничното представителство на организацията. Чрез Иван Михайлов исках да влияя върху дейността на организацията. Както от Иван Михайлов, като и по-рано от Тодор Александров исках по решение на министерския съвет намаляване до минимум на четническата дейност в Македония и спиране на събирания на данъци от местното население в Пиринския край. За тази цел съм имал с Тодор Александров една среща и с Иван Михайлов 6 срещи. Те и двамата обещаха, че ще направят необходимото, обаче по събирането на данъци казаха, че някои от населението доброволно внасяли помощи, а от богатите търговьци са получавали доброволни пожертвувания. По отношение четничеството аз при една от другите срещи настоявах като мое мнение, че не трябва да влизат големи групи въоръжени в Македония, а само малко невъоръжени групи, които да се явяват там като апостоли за подържане духа сред населението. Той се съгласи, но все пак се изпращаха малки, но въоръжени. Задграничното представителство когато узна за нашите срещи с Иван Михайлов по въпроса за четничеството изказа недоволство, че съм изказал такова мнение. За тях въоръжената борба е необходима за поддържане духа в Македония. При втората ми среща със Задграничното представителство пак по негово искане последното ме запита верно ли е, че съм изказал мнение, какво след смъртта на Тодор Александров, ръководството на ВМРО трябва да бъде в ръцете на един център, какъвто в момента се явявал Иван Михайлов. Аз отговорих, че такова е било мнението ми като съм считал, че Иван Михайлов е заместник на Тодор Александров и че ролята на задграничното представителство си остава същата каквато е била при Тодор Александров. Но видимо Задграничното представителство остана недоволно от това мое изказване. След този момент същото представителство, което се отнасяше към мен с доверие като че ли измени своето отношение и заедно с генерал Протогеров, с когото съм имал една среща, създадоха т.н. Протогеровистко крило на организацията, а другото остана с Иван Михайлов.

© 2021 All Rights Reserved.Created by