„Като поизраснали децата му, Марко заробил всички в работата си – седемте му щерки, ведно с майка им, от нова до нова година да работят и преработват вълна и козина, да перат и превлачват, да боядисват, да предат и тъкат безброй лакти шаяци, дебели ямболии, шарени вълнени килими, а сина си той повел по пътища, по пасбища и пазари.“ / Димитър Талев. Железният светилник, Български писател, С. 1989. Гл. VIII /