Ние сме против убийствата по дълбоко наше убеждение. Ние сме противъ убийствата и по политически и етически съображения. Убийствата, като средство въ политическите борби, не се практикуват в никоя модерна, цивилизована страна. Дори и в Южна Америка и в Албания те са на изчезване. Можеше ли да се търпят те още в България? ! Можеше ли тая страна да минава за културна, когато мировата преса ежедневно свързваше името и с най-грозни, с най-отвратителни, с най-варварски произшествия?
Ние сме убедени, че с убийства за политически цели си служи този, който се чувствува слаб и неправ, този, който, не разполагайки с идейни и духовни средства за борба, прибегва до терора и насилието. А такова насилие, без идеи, вместо да порази противната страна, само я калява и закрепва. Такова насилие свършва с пълна катастрофа за този, който си служи с него.
Убийствата се отричат от религията, от етиката, от доктрината. Страст към жестокост и кръвожадност съществува само в анормалните и диваците.
Но убийствата са още по-пагубни за македонското освободително движение, което и без това не е богато с интелектуални и морални сили. Те дезориентирват и деморадизнрватъ македонската емиграция, парализирват македонската мисъл и воля, позорят македонското име.
Политическите убийства, най-сетне, отвращават света и демокрацията. Те убиват верата у поробените наши братя в Гърция и Сърбия и у пръснатите в света наши сънародници. Те изкопават пропаст между македонци и българи в свободна България и пораждат в самата македонска емиграция или апатия или безумен кураж, или безподобна подлост.
Но убийствата компрометират и бъдещето. Кой свестен човек не вижда, че с подобни дела и дейци и с подобни методи една бъдеща независима Македония би станала арена на най-страшни междуособици, нежелателни за самите й жители и опасни за нейните евентуални съседи.
фаталните последици от "македонските" убийства
Автор: К.Г.П.
Защо сме против убийствата
Ние сме против убийствата по дълбоко наше убеждение. Ние сме противъ убийствата и по политически и етически съображения. Убийствата, като средство въ политическите борби, не се практикуват в никоя модерна, цивилизована страна. Дори и в Южна Америка и в Албания те са на изчезване. Можеше ли да се търпят те още в България? ! Можеше ли тая страна да минава за културна, когато мировата преса ежедневно свързваше името и с най-грозни, с най-отвратителни, с най-варварски произшествия?
Ние сме убедени, че с убийства за политически цели си служи този, който се чувствува слаб и неправ, този, който, не разполагайки с идейни и духовни средства за борба, прибегва до терора и насилието. А такова насилие, без идеи, вместо да порази противната страна, само я калява и закрепва. Такова насилие свършва с пълна катастрофа за този, който си служи с него.
Убийствата се отричат от религията, от етиката, от доктрината. Страст към жестокост и кръвожадност съществува само в анормалните и диваците.
Но убийствата са още по-пагубни за македонското освободително движение, което и без това не е богато с интелектуални и морални сили. Те дезориентирват и деморадизнрватъ македонската емиграция, парализирват македонската мисъл и воля, позорят македонското име.
Политическите убийства, най-сетне, отвращават света и демокрацията. Те убиват верата у поробените наши братя в Гърция и Сърбия и у пръснатите в света наши сънародници. Те изкопават пропаст между македонци и българи в свободна България и пораждат в самата македонска емиграция или апатия или безумен кураж, или безподобна подлост.
Но убийствата компрометират и бъдещето. Кой свестен човек не вижда, че с подобни дела и дейци и с подобни методи една бъдеща независима Македония би станала арена на най-страшни междуособици, нежелателни за самите й жители и опасни за нейните евентуални съседи.