Защо несвободните в Македония потърсиха собствена политическа концепция
идеята за самостоятелно управление на Македония
Автор: К.Г.П.
Политическите реалности наложиха на несвободните в Македония да потърсят собствена политическа концепция водеща към самостоятелен стопанско-политически живот.
Възраждането на един народ, всъщност, е фундаменталната основа върху която се изгражда процесът на неговото национално осъзнаване водещ до конкретна идентификация на нацията. Националният напредък се разгръща основно в две посоки – просвещение и духовна ориентация. Факт е, че в периода на Възраждането населението с българско съзнание, независимо от географското си местоположение, бе обединено в общ стремеж за просвета и църковна независимост, но след създаването на българска държава специфичните условия в територията на географската област Македония, останала извън българските държавни граници, постепенно промениха и отслабиха силата на вековните родови връзки. Поантата на българското възраждане, гражданските и политическите свободи, бе достигната само от онази част от етноса, за която Великите сили определиха политически граници. За останалите българи, живеещи извън санкционираната територия, политическите реалности прекъснаха общобългарското възраждане, като оставиха голяма част от българският етнос без собствена държава и без политически права. След като Силите отказаха да ги предоставят, а новосъздаденото българско княжеството не беше в състояние да ги извоюва, за несвободните българи политическите права се превърнаха в непосредствена цел. Историческите претенции към Македония и симпатиите на свободните българи се оказаха съвсем недостатъчни за да се запази българският възрожденски характер по цялата широта на географската област Македония. Геополитическите реалности и политическите интереси прекъснаха общобългарският възродителен процес в македонската земя. При тези обстоятелства, вместо един едноплеменен народ, по естествен път, да изгради своята национална хомогенност на преден план се появиха различията между свободните и несвободните, които в последствие възпрепятстваха тяхното племенно обединение в една нация.
Още преди създаването на българската държава геополитическото положение на македонските българи генерираше различия, в сравнение с това на северните им събратя, по отношение на тяхното културно и социално развитие. С начертаването на политическите граници на Княжеството България тези разлики се задълбочиха и основателно можем да твърдим, че българската държавна граница постепенно раздели съдбите на македонските българи от съплеменниците им живеещи в собствена държава. Политическите реалности наложиха на управляваното от султана населението в Македония да потърси собствена политическа концепция водеща към самостоятелен стопанско-политически живот.
Различните условия в които живееха македонските българи и безсилието на Княжество България да осъществи обединението на българският етнос породи нова политическа доктрина свързана с идеята за самостоятелно управление на Македония. Решението на Берлинския конгрес от 1878 година за автономно управление на Македония даде международна политическа санкция на концепцията за самостоятелно политическо съществуване. В този смисъл зародилата се в Македония идея за автономно т.е. самостоятелно управление на местното население се явява политически сепаратизъм, развит в условията на съществуващите политически реалности, даващ възможност за нова политическа иднетификация на това население, която не е свързана с неговият етнически произход.
Идеята за Автономна Македония не се поддава на еднозначна дефиниция, тъй като тя се развива под влияние на сложната и динамично променяща се политическа обстановка на Балканите, в условията на която се променяха държавните граници, а заедно с тях и националният облик на Балканите. Каквито и причини и цели да търсим в автономната идея, нейното съдържание е свързано с основната същност на понятието автономия, което означава самоуправление. Пътят, по който една етническа общност достига до осъзнатата необходимост да се самоуправлява, също не може да бъде посочен само от един пътен знак. Трасето на политическата автономията за географската област Македония се прокарваше постепенно с огромни усилия и жертви, но до истинската цел не се достигна. Близо четири десетилетия с цената на хиляди животи ВМРО градеше пътя към автономна Македония, но велики и не толкова велики сили, следвайки своите интереси, успяха да го заличат до неузнаваемост. За нас остана единствената възможност да се опитаме да разкрием причините, поради които несвободните християни от Македония, в мнозинството си от българският етнос, потърсиха пътя към автономията и въпреки титаничните усилия не достигнаха до него.
Погледнем ли обективно към реалностите, веднага се появява неизбежния гео-политически фактор. Македония, като част от Османската империя, не граничи с независима от османците територии, където свободата значително би улеснила възможностите за опазване на етническата самобитност и самостоятелна политическа дейност. Националната доминация на гърците от юг не даваше никаква възможност за развитие на друг етнос освен този на доминанта. Както се изразява Григор Пърличев за македонците : „ …сми удушени от вси страни.“ В кралство Сърбия македонска идентичност не съществуваше. В българската държава на север македонските българи намираха свобода за икономическо и културно развитие, но политическата им дейност бе ограничена в рамките на конюнктурната политика водена от българските управници. За разлика от северните събратя, македонските българи не видяха руски войник да преминава покрай родните им домове. Освен тези значителни обстоятелства, специфичните условия на стопански, социален и културен живот в македонските вилаети на Османската империя оказваха въздействие върху цялостното светоусещане на македонският българин, включително и върху неговият политически мироглед. В Македония не съществуваше изявен местен стопански и културен елит, който да е в състояние да отстоява самостоятелно развитие на етноса в региона. Броят на изтъкнатите местни лидери получили всеобщо признание за народни водачи е силно ограничен. Обществената мисъл в Македония все още е затворена в тесните рамки на средновековните разбирания за личност и патриархална общност. Реалностите наложени от турската феодална система не позволяват национална диференциация и отделяне на българската народност от центростремителните сили на империята. Големите турски феодали като Джеладин-бей Охридски, Али-паша Янински, Исмаил-бей Серески, на практика, са изградили свои самостоятелни средновековни държави, основаващи се на подчинението и зависимостта на местното население, игнориращи всички форми на националното самоопределение. Единственият отличителен белег на потиснатите е религията, но и там за македонските българи не съществува достойно място, тъй като християнските общности административно се управляват от етнически гърци. Ако добавим и изоставането в образователния процесна в несвободна Македония, в сравнение със съседните балкански държави, тогава се появява мрачната, но реалистична картина на тежко политическо и гражданско безправие, която революционерите издигайки политическата идея за Единна и Независима Македония обагриха с тъмно червеният цвят на своята кръв, но политическите реалности не им позволиха да я променят .
Synergie A.M.
идеята за самостоятелно управление на Македония
Автор: К.Г.П.
Политическите реалности наложиха на несвободните в Македония да потърсят собствена политическа концепция водеща към самостоятелен стопанско-политически живот.
Възраждането на един народ, всъщност, е фундаменталната основа върху която се изгражда процесът на неговото национално осъзнаване водещ до конкретна идентификация на нацията. Националният напредък се разгръща основно в две посоки – просвещение и духовна ориентация. Факт е, че в периода на Възраждането населението с българско съзнание, независимо от географското си местоположение, бе обединено в общ стремеж за просвета и църковна независимост, но след създаването на българска държава специфичните условия в територията на географската област Македония, останала извън българските държавни граници, постепенно промениха и отслабиха силата на вековните родови връзки. Поантата на българското възраждане, гражданските и политическите свободи, бе достигната само от онази част от етноса, за която Великите сили определиха политически граници. За останалите българи, живеещи извън санкционираната територия, политическите реалности прекъснаха общобългарското възраждане, като оставиха голяма част от българският етнос без собствена държава и без политически права. След като Силите отказаха да ги предоставят, а новосъздаденото българско княжеството не беше в състояние да ги извоюва, за несвободните българи политическите права се превърнаха в непосредствена цел. Историческите претенции към Македония и симпатиите на свободните българи се оказаха съвсем недостатъчни за да се запази българският възрожденски характер по цялата широта на географската област Македония. Геополитическите реалности и политическите интереси прекъснаха общобългарският възродителен процес в македонската земя. При тези обстоятелства, вместо един едноплеменен народ, по естествен път, да изгради своята национална хомогенност на преден план се появиха различията между свободните и несвободните, които в последствие възпрепятстваха тяхното племенно обединение в една нация.
Още преди създаването на българската държава геополитическото положение на македонските българи генерираше различия, в сравнение с това на северните им събратя, по отношение на тяхното културно и социално развитие. С начертаването на политическите граници на Княжеството България тези разлики се задълбочиха и основателно можем да твърдим, че българската държавна граница постепенно раздели съдбите на македонските българи от съплеменниците им живеещи в собствена държава. Политическите реалности наложиха на управляваното от султана населението в Македония да потърси собствена политическа концепция водеща към самостоятелен стопанско-политически живот.
Различните условия в които живееха македонските българи и безсилието на Княжество България да осъществи обединението на българският етнос породи нова политическа доктрина свързана с идеята за самостоятелно управление на Македония. Решението на Берлинския конгрес от 1878 година за автономно управление на Македония даде международна политическа санкция на концепцията за самостоятелно политическо съществуване. В този смисъл зародилата се в Македония идея за автономно т.е. самостоятелно управление на местното население се явява политически сепаратизъм, развит в условията на съществуващите политически реалности, даващ възможност за нова политическа иднетификация на това население, която не е свързана с неговият етнически произход.
Идеята за Автономна Македония не се поддава на еднозначна дефиниция, тъй като тя се развива под влияние на сложната и динамично променяща се политическа обстановка на Балканите, в условията на която се променяха държавните граници, а заедно с тях и националният облик на Балканите. Каквито и причини и цели да търсим в автономната идея, нейното съдържание е свързано с основната същност на понятието автономия, което означава самоуправление. Пътят, по който една етническа общност достига до осъзнатата необходимост да се самоуправлява, също не може да бъде посочен само от един пътен знак. Трасето на политическата автономията за географската област Македония се прокарваше постепенно с огромни усилия и жертви, но до истинската цел не се достигна. Близо четири десетилетия с цената на хиляди животи ВМРО градеше пътя към автономна Македония, но велики и не толкова велики сили, следвайки своите интереси, успяха да го заличат до неузнаваемост. За нас остана единствената възможност да се опитаме да разкрием причините, поради които несвободните християни от Македония, в мнозинството си от българският етнос, потърсиха пътя към автономията и въпреки титаничните усилия не достигнаха до него.
Погледнем ли обективно към реалностите, веднага се появява неизбежния гео-политически фактор. Македония, като част от Османската империя, не граничи с независима от османците територии, където свободата значително би улеснила възможностите за опазване на етническата самобитност и самостоятелна политическа дейност. Националната доминация на гърците от юг не даваше никаква възможност за развитие на друг етнос освен този на доминанта. Както се изразява Григор Пърличев за македонците : „ …сми удушени от вси страни.“ В кралство Сърбия македонска идентичност не съществуваше. В българската държава на север македонските българи намираха свобода за икономическо и културно развитие, но политическата им дейност бе ограничена в рамките на конюнктурната политика водена от българските управници. За разлика от северните събратя, македонските българи не видяха руски войник да преминава покрай родните им домове. Освен тези значителни обстоятелства, специфичните условия на стопански, социален и културен живот в македонските вилаети на Османската империя оказваха въздействие върху цялостното светоусещане на македонският българин, включително и върху неговият политически мироглед. В Македония не съществуваше изявен местен стопански и културен елит, който да е в състояние да отстоява самостоятелно развитие на етноса в региона. Броят на изтъкнатите местни лидери получили всеобщо признание за народни водачи е силно ограничен. Обществената мисъл в Македония все още е затворена в тесните рамки на средновековните разбирания за личност и патриархална общност. Реалностите наложени от турската феодална система не позволяват национална диференциация и отделяне на българската народност от центростремителните сили на империята. Големите турски феодали като Джеладин-бей Охридски, Али-паша Янински, Исмаил-бей Серески, на практика, са изградили свои самостоятелни средновековни държави, основаващи се на подчинението и зависимостта на местното население, игнориращи всички форми на националното самоопределение. Единственият отличителен белег на потиснатите е религията, но и там за македонските българи не съществува достойно място, тъй като християнските общности административно се управляват от етнически гърци. Ако добавим и изоставането в образователния процесна в несвободна Македония, в сравнение със съседните балкански държави, тогава се появява мрачната, но реалистична картина на тежко политическо и гражданско безправие, която революционерите издигайки политическата идея за Единна и Независима Македония обагриха с тъмно червеният цвят на своята кръв, но политическите реалности не им позволиха да я променят .