дейността на македонската, тракийската и добруджанската организация, особено, ако техните чети преминават държавната граница, излага съществуването на България
Автор: К.Г.П.
МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА № 157-А, ПОВЕРИТЕЛНО, София, 25 август 1926 г.
ЗАПОВЕД
Имайки предвид международното положение на нашата страна, в свръзка с нейните висши интереси, повелителен дълг ми се налага да обърна още веднъж вниманието на г. г. офицерите, че дейността на македонската, тракийската и добруджанската организации, особено, ако става преминаване на техни чети през държавните граници, излага съществуването на България.
Всички добри българи тачат нашите национални идеали, но те не могат да бъдат постигнати с безумия. Отдавна е минало времето, когато се считаше рационално поддържането духа на поробените братя да става и чрез чети, ако такива биха се организирали и в пределите на България. Вън от положението на война, духът на времето сега е такъв, че само духовната и политическа борба вътре в поробените земи може да има приложение и да даде известни резултати, щом става дума за извоюване права и свободи. С четничеството сега не се постига нищо, понеже се жертвуват най-добрите македонски, тракийски и добруджански българи, подвъргват се след това на всевъзможни репресалии цели села и най-събудени жители, а България, като държава, се излага на възможността да бъде нападната и поставена в положение на война, която сега е немислима и никой не я иска. С други думи, родината може да изпита нова катастрофа и изпие друга горчива чаша.
Горното положение на нещата трябва да се разбере от всички българи, безразлично къде живеят те. Не е тук въпроса за проява на лична храброст и възхищение от нея. Трябва да се разбере най-сетне, че пътят на безумията е път гибелен и за България и за националните ни идеали. При сегашните условия, в които се намира държавата ни, нека се помни, че работейки вътре в поробените страни и легално вън от тях, времето най-добре и сигурно работи за подобрение живота на нашите братя вън от пределите на окована днес България. Тяхната съдба е близка до сърцето на свободния българин, защото ние много добре знаем мъките им. които измъчват и нас. Затова няма съмнение, че българското правителство ще трябва да дебне моментите, когато бъде най-удобно енергично да се застъпи за правата на малцинствата у нашите съседи, т. е. за потиснатите наши братя. Знайно е, какво в средата на въпросните организации има отлични българи, които искрено изповядват ползата от четничеството, но те трябва да се убедят, че не са прави.
Разбира се, че при горното становище, което е единодушно схващане не цялото правителство, от една страна, а от друга страна не споделящо се напълно от всички организации, поставената за разрешение задача – прекратяване на всяко преминаване на чети – е много тягостно. До колкото това зависи от българската държава, разрешаването на задачата не трябва да се очаква само от войската по границата и от близките до нея гарнизони. Тук имат голямо значение всички органи на държавната и общинската власт, които са длъжни да съдействуват и способствуват със всички средства, в кръга на законите на страната за действителното разрешение на задачата. И тук г. г. офицерите нека помнят, че ако някои органи на властта, абсолютно по всички ведомства, действуват другояче, то те действуват неправилно и несъгласно с разбиранията на правителството. Най-лекото разрешение на задачата . без да говоря тук за други недъзи от материално естество в оня край, би се достигнало, ако всички българи, живущи във и вън от пределите на сегашна България, дойдат до горните схващане за положението . Не че четите причиняват голяма вреда на нашите съседи, но последните си служат с тях и вдигат големи аларми, за да подготвят като оправдано пред чуждия свят едно нахлуване в България за разрешаване на свои вътрешни и външни задачи, а от друга страна се пречи на правителството да извоюва по мирен начин сносен живот на нашите сънародници.
Разчитам, че всички г. г. офицери, които тъй милеят за родината и нашите национални идеали, ще усвоят искрено и напълно горните схващания по този жизнен за Отечеството ни въпрос и ще вложат всичко от своя страна – всеки на своя пост – за да се осуети всяко преминаване на границата , като съдействуват и на администрацията за да се попречи организирането на такъво, ще се постараят да убедят всички македонски, тракийски и добруджански българи, че пътят на четничеството трябва да бъде окончателно изоставен, за да спасим България и идеята , в името на която нашият народ води толкова войни и даде толкова жертви.
ВЪЛКОВ
Генерал – лейтенант, министър на войната
Предишна публикация
Македоно-Българска православна църква “ Св. Кирил и Методи“ Торонто, 1926 г.Следваща публикация
ВМРО с план за очаквания удар от страна на българското правителство, 1926 г.