Бог да го убиет, Нане, той Шефкѝ кáчакот, Той Шефки качакот, Нане, кралод бре бѝтолски! Сѝва кóйна вяфна, Нане, и той ми отишол, И той ми отишъл, Нане, доле под битóля, Доле под битóля, Нане, во село Могѝла, Тамо ми го стре’ти, Нане, Дмкова невеста Тога той му рече, Нане; Димковице, Нещо ке те питам, Нане, прáво да ми кажеш Каде ти йе Димко, Нане, Димко Моглчето? Димкова невеста, Нане, тога що му рече: — Ай ти Шефкòт áго, Нане, кральот бе битóлски Нели ме опита. Нане, прáво ке ти кежем, Дѝмко ти и фàти. Нане, тешките пуáии: Долу ливатето, Нане. тамо до три мóстой. Досега краль бéше, сèга цáр ке бидиш! Тога пак му рèче, Нане, той Шефкéт ага:— Не знáѝж, Димковѝце, Нане, защо яс сум дóшóл: Анката ме пущи. Нане, тéбе да те зéмам, Тебе да те зéмам, Нане, да ми си слугинка, Да ми си слугѝнка, Нане, деца да ми ъ̀ржиш! Тога що му ре’че, Нане, Димкова невеста: — Ай ти Шефкет áго, Нане, кральод бе бѝтолски, О’вде Димко беше, Нане, за тебе збóрвеше, Утре той ке слèзет, Нане, во града Битоля, Та да ти и земет, Нане, той твоята анка, Та да ти я земет, Нане, да ми а дóнесет, Да ми е слугинка, Нане, свини да ми ранит! Тога се нáлути, Нане, нóгу Шефкет áга, Еден шáмар удри, Нане, той на Димковица; Димковица тогаѝ, Нане, пак що си му рече:— Ак ма удри мене, Нане, ти бре Шефкет аго, Димко ке ти плати, Нане, со тáкъм мáлихер, Ми отишъл Шефкет, Нане, на кула да ручат, Први кáшай кáсна, Нане, кашай му залепна, Ручек си остави, Нане, и той Шефкет áга, На сеймени викат, Нане: Наружайте кóйна, Да бйме битоля, Нане, валиа ме чека. На кóйна ми вяхна, Нане, тогаз Шефкет áга, Прет него имáше, шесседум сеймени; Тръгна прáво Шефкет áга долу ливáтето. Кога ми наблѝжа, Нане, там до трѝне мòстой, Тóга му излезе, Нане, Димко могилчето, Па му вели Димко, Нане, на той Шефкет ага: — Добре дошъл Шефкет áга, кральод бре битолски, На нèбо те ба’раф, Нане, на зе’мня те нáйдоф! Стѝга вя̀ва, Шефкет áга, тая бърза кóйна, Сега Гóспот рече, Нане, кóйна да ти вявам; Доста нóси, Шефкет áго, той сърмен е’лек, Сега Госпот рече, Нане яз да ти го нóсам; Доста нóси, Шефкет áго, той голем пѝскюль. Сега Госпот рече, Нáне, пискюль да ти земам И да го испрата, На’не, по града битóля, Фурна да помета, Нане, тебе да те сме’нат („Сме’нат — споменат“) Тогай му се молит, На’не, Шефкет а’га: — Ти се молим, брате, Димко, Димко бре войвода, Да не ме загубиш. Нане, да не остаáм ма’йка, Да не остаам майка, Нане, мой мили се’стри Да не остаам жена. Нане, и деца сирáци! Жáлоит ми беше, Нане, Димко Могилчето: — Ах бре Шефект áго, Нане, како не’ти беше, Како не ти беще, Нане, и на тебе жалко Со баши бозуци, Нане, и со нóгу войска. Се кога си идеш, Нáне, по битолски села аята я мъчиш, Нане, кòзари, ю̀фчари Спѝци под бóрина, Нане, поднóкти му гóриш За да кáжат они, Нане, каде са кумѝти, Даде Гóспот сега, Нане, ти сам да и видиш! Шефкет му се молит. На’не: — Аман, Димко братче, Я сум то направил, Нане, ти да го праиш; Ке ти давам сега, Нане, шесто’тина лѝри, Само да ме пустиш, Нáне, жѝво да си о’дам Да си вѝдим, мáйка, Нане, и жена и деца. Утре уш ѝляда, Нáне, яс ке ти пущеам. Тога търгна Дѝмко, Нане, бръ’за малѝхера, От кóйна го падна, Нане, глáа му одре’за, За да я испра’тит, На’не, ф Сóфя кумите’тот. Пѝсмо му напѝса, Нане, Димко бре воѝво’да: „Пóздраф ти од ме’не, На’не, ти вáли битóлски, Да не мачиж други, На’не, яз го убиф Шефкет, Тóй що е поба’рал, На’не тóа си го на’йде!“ Кóга дойде ва’ли, На’не, вал’иа битолски, Ва’лиа битол’ски. Нане со ѝлядна вóйска, Ми го нáшол Шефкет, На’не, без глáва. Се отруя сите, Нане, турци од Битóля, Зáщо останаха, На’не, бес тóй Шефкет а’га Се прóслави Ди’мко, Нане, во село Могѝла, Раята я спа’си, Нáне, от проклети турци.
Synergie A.M.
истинските революционери
Автор: К.Г.П.
Димко Могилчето и Шефкет Качакот
Бог да го убиет, Нане, той Шефкѝ кáчакот, Той Шефки качакот, Нане, кралод бре бѝтолски! Сѝва кóйна вяфна, Нане, и той ми отишол, И той ми отишъл, Нане, доле под битóля, Доле под битóля, Нане, во село Могѝла, Тамо ми го стре’ти, Нане, Дмкова невеста Тога той му рече, Нане; Димковице, Нещо ке те питам, Нане, прáво да ми кажеш Каде ти йе Димко, Нане, Димко Моглчето? Димкова невеста, Нане, тога що му рече: — Ай ти Шефкòт áго, Нане, кральот бе битóлски Нели ме опита. Нане, прáво ке ти кежем, Дѝмко ти и фàти. Нане, тешките пуáии: Долу ливатето, Нане. тамо до три мóстой. Досега краль бéше, сèга цáр ке бидиш! Тога пак му рèче, Нане, той Шефкéт ага:— Не знáѝж, Димковѝце, Нане, защо яс сум дóшóл: Анката ме пущи. Нане, тéбе да те зéмам, Тебе да те зéмам, Нане, да ми си слугинка, Да ми си слугѝнка, Нане, деца да ми ъ̀ржиш! Тога що му ре’че, Нане, Димкова невеста: — Ай ти Шефкет áго, Нане, кральод бе бѝтолски, О’вде Димко беше, Нане, за тебе збóрвеше, Утре той ке слèзет, Нане, во града Битоля, Та да ти и земет, Нане, той твоята анка, Та да ти я земет, Нане, да ми а дóнесет, Да ми е слугинка, Нане, свини да ми ранит! Тога се нáлути, Нане, нóгу Шефкет áга, Еден шáмар удри, Нане, той на Димковица; Димковица тогаѝ, Нане, пак що си му рече:— Ак ма удри мене, Нане, ти бре Шефкет аго, Димко ке ти плати, Нане, со тáкъм мáлихер, Ми отишъл Шефкет, Нане, на кула да ручат, Први кáшай кáсна, Нане, кашай му залепна, Ручек си остави, Нане, и той Шефкет áга, На сеймени викат, Нане: Наружайте кóйна, Да бйме битоля, Нане, валиа ме чека. На кóйна ми вяхна, Нане, тогаз Шефкет áга, Прет него имáше, шесседум сеймени; Тръгна прáво Шефкет áга долу ливáтето. Кога ми наблѝжа, Нане, там до трѝне мòстой, Тóга му излезе, Нане, Димко могилчето, Па му вели Димко, Нане, на той Шефкет ага: — Добре дошъл Шефкет áга, кральод бре битолски, На нèбо те ба’раф, Нане, на зе’мня те нáйдоф! Стѝга вя̀ва, Шефкет áга, тая бърза кóйна, Сега Гóспот рече, Нане, кóйна да ти вявам; Доста нóси, Шефкет áго, той сърмен е’лек, Сега Госпот рече, Нане яз да ти го нóсам; Доста нóси, Шефкет áго, той голем пѝскюль. Сега Госпот рече, Нáне, пискюль да ти земам И да го испрата, На’не, по града битóля, Фурна да помета, Нане, тебе да те сме’нат („Сме’нат — споменат“) Тогай му се молит, На’не, Шефкет а’га: — Ти се молим, брате, Димко, Димко бре войвода, Да не ме загубиш. Нане, да не остаáм ма’йка, Да не остаам майка, Нане, мой мили се’стри Да не остаам жена. Нане, и деца сирáци! Жáлоит ми беше, Нане, Димко Могилчето: — Ах бре Шефект áго, Нане, како не’ти беше, Како не ти беще, Нане, и на тебе жалко Со баши бозуци, Нане, и со нóгу войска. Се кога си идеш, Нáне, по битолски села аята я мъчиш, Нане, кòзари, ю̀фчари Спѝци под бóрина, Нане, поднóкти му гóриш За да кáжат они, Нане, каде са кумѝти, Даде Гóспот сега, Нане, ти сам да и видиш! Шефкет му се молит. На’не: — Аман, Димко братче, Я сум то направил, Нане, ти да го праиш; Ке ти давам сега, Нане, шесто’тина лѝри, Само да ме пустиш, Нáне, жѝво да си о’дам Да си вѝдим, мáйка, Нане, и жена и деца. Утре уш ѝляда, Нáне, яс ке ти пущеам. Тога търгна Дѝмко, Нане, бръ’за малѝхера, От кóйна го падна, Нане, глáа му одре’за, За да я испра’тит, На’не, ф Сóфя кумите’тот. Пѝсмо му напѝса, Нане, Димко бре воѝво’да: „Пóздраф ти од ме’не, На’не, ти вáли битóлски, Да не мачиж други, На’не, яз го убиф Шефкет, Тóй що е поба’рал, На’не тóа си го на’йде!“ Кóга дойде ва’ли, На’не, вал’иа битолски, Ва’лиа битол’ски. Нане со ѝлядна вóйска, Ми го нáшол Шефкет, На’не, без глáва. Се отруя сите, Нане, турци од Битóля, Зáщо останаха, На’не, бес тóй Шефкет а’га Се прóслави Ди’мко, Нане, во село Могѝла, Раята я спа’си, Нáне, от проклети турци.