Връзката на ВМРО с Германия в годините преди Световната война
Кирил Пърличев за връзките на ВМРО с Германия в годините преди Световната война. Спогодба между ВМРО и германският индустриалец Лудвиг Розелиус.
Автор: К.Г.П.
„1914 г. първо пристигнал от Румъния някакъв германец с мисия да агитира и привлича македонските лидери на страната на Централния съюз, обещавайки им концесия, но не му доверили и той си отпътувал обратно без резултат. Но след него все още преди войната дошъл пратеник от името на индустриалците. Той имал същата мисия и бил във връзка с големи политически фактори в Германия. За разлика от първия, той постъпил по-тактично. Поради това с него работата завършила успешно, като се постигнало едно разбирателство, но устно и без ангажименти. Този посредник бил добилия впоследствие известност Розелиус. Това е било през месеците на състезанието на силите от Съюза и Съглашението за надмощие на Балканите. Агенти от едната и другата страна наддавали за спечелването на тяхна страна общественото мнение, политически вождове, общественици и журналисти. Най-сетне била подписана една спогодба-протокол между Александров, Протогеров, професор Л. Милетич, проф. Иван Георгов, д-р Д. Точков и д-р Владов от една страна, и Розелиус от друга, в смисъл, че представляваните от тях сили, т.е. Германия и България, заедно с македонците, респективно Вътрешната революционна организация, на първо време няма да бъдат враждебно настроени помежду си, а впоследствие, ако се окаже, че интересите им съвпадат, ще си помагат взаимно. Във време на водените разговори нашите представлявали пред Розелиуса македонската организация за мощна, значителна и с голямо влияние пред обществото и управляващите кръгове в България24. Истина било, както ми потвърди д-р Д. Точков, че Организацията употребила натиск върху цар Фердинанд, с цел да се определи както той, така и България, на страната на Централните сили. Всички гореизброени лица заедно с Д. Татарчев и Матов знаели и били съгласни с тоя натиск. Само д-р Владов изменил, както се изрази д-р Точков и съобщил – пак по предположение на същия -за уговореното с Розелиуса на тогавашния руски представител в София Савински. Подписаният документ с Розелиус бил подкрепен с печата на Вътрешната революционна организация и понастоящем се намирал на съхранение в Лайпциг на място сигурно, известно на д-р Точков. Прав е значи Фердинанд, като се оплаква в мемоарите си от насилието, което упражнили върху него македонците. Но дали е мислел той да усвои друго поведение в оня момент, е един голям въпрос. Към горното, което чух от Точков, мога да прибавя следното. Не само той като немски възпитаник и с лични връзки в Германия, не криеше и след погрома това, що е поддържал и по-напред. Същото беше и с Матов, Александров и Протогеров. Александров пазеше като най-скъп спомен в своя живот знаците за отличие, които кайзер Вилхелм II беше му дал на военния парад, станал на 1916 г. в Ниш, в който взеха участие и македонски доброволци. Само господа професорите като че ли не обичат твърде да си спомнят за своето участие в определяне насоката на българската политика в решителния момент. Дойде и 1915 година, дойде и мобилизацията. Аз бях зачислен към четвърти Македонски полк, в дружината на Йордан Колчаков. Но каква съдба! При върховните усилия на българското племе, то отново дочака погром, тегло, черни дни поради понесеното поражение. Както България с храбрата си, една от най-храбрите войски, участвали във войните, не можеше да промени съдбата на съюзниците, така и македонската организация беше лишена от възможност да предотврати участта на Македония, станала театър на толкова кръвопролития в последните няколко години. Всички първи радости и възторг от завземането на Македония от българска войска и настаняването на българска съдебна и военноадминистративна власт се помрачаваха още в самото начало. Първо глада изнуряваше населението в Македония. Второ, много жестокости на отговорни органи и неотговорни бивши революционери бяха отчуждили симпатиите на близките на пострадалите гъркомани, сърбомани или албанци. Трето, явни несправедливости от страна на властници, закононарушения и престъпления на отделни граждански и военни представители на властта всяха едно обяснимо разочарование в душата на местното население, което идеализираше българската държавна власт от далече и преди да я види.“ – З6 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев, С., 1999, с. 107
Synergie A.M.
Кирил Пърличев за връзките на ВМРО с Германия в годините преди Световната война. Спогодба между ВМРО и германският индустриалец Лудвиг Розелиус.
Автор: К.Г.П.
„1914 г. първо пристигнал от Румъния някакъв германец с мисия да агитира и привлича македонските лидери на страната на Централния съюз, обещавайки им концесия, но не му доверили и той си отпътувал обратно без резултат. Но след него все още преди войната дошъл пратеник от името на индустриалците. Той имал същата мисия и бил във връзка с големи политически фактори в Германия. За разлика от първия, той постъпил по-тактично. Поради това с него работата завършила успешно, като се постигнало едно разбирателство, но устно и без ангажименти. Този посредник бил добилия впоследствие известност Розелиус. Това е било през месеците на състезанието на силите от Съюза и Съглашението за надмощие на Балканите. Агенти от едната и другата страна наддавали за спечелването на тяхна страна общественото мнение, политически вождове, общественици и журналисти. Най-сетне била подписана една спогодба-протокол между Александров, Протогеров, професор Л. Милетич, проф. Иван Георгов, д-р Д. Точков и д-р Владов от една страна, и Розелиус от друга, в смисъл, че представляваните от тях сили, т.е. Германия и България, заедно с македонците, респективно Вътрешната революционна организация, на първо време няма да бъдат враждебно настроени помежду си, а впоследствие, ако се окаже, че интересите им съвпадат, ще си помагат взаимно. Във време на водените разговори нашите представлявали пред Розелиуса македонската организация за мощна, значителна и с голямо влияние пред обществото и управляващите кръгове в България24. Истина било, както ми потвърди д-р Д. Точков, че Организацията употребила натиск върху цар Фердинанд, с цел да се определи както той, така и България, на страната на Централните сили. Всички гореизброени лица заедно с Д. Татарчев и Матов знаели и били съгласни с тоя натиск. Само д-р Владов изменил, както се изрази д-р Точков и съобщил – пак по предположение на същия -за уговореното с Розелиуса на тогавашния руски представител в София Савински. Подписаният документ с Розелиус бил подкрепен с печата на Вътрешната революционна организация и понастоящем се намирал на съхранение в Лайпциг на място сигурно, известно на д-р Точков. Прав е значи Фердинанд, като се оплаква в мемоарите си от насилието, което упражнили върху него македонците. Но дали е мислел той да усвои друго поведение в оня момент, е един голям въпрос. Към горното, което чух от Точков, мога да прибавя следното. Не само той като немски възпитаник и с лични връзки в Германия, не криеше и след погрома това, що е поддържал и по-напред. Същото беше и с Матов, Александров и Протогеров. Александров пазеше като най-скъп спомен в своя живот знаците за отличие, които кайзер Вилхелм II беше му дал на военния парад, станал на 1916 г. в Ниш, в който взеха участие и македонски доброволци. Само господа професорите като че ли не обичат твърде да си спомнят за своето участие в определяне насоката на българската политика в решителния момент. Дойде и 1915 година, дойде и мобилизацията. Аз бях зачислен към четвърти Македонски полк, в дружината на Йордан Колчаков. Но каква съдба! При върховните усилия на българското племе, то отново дочака погром, тегло, черни дни поради понесеното поражение. Както България с храбрата си, една от най-храбрите войски, участвали във войните, не можеше да промени съдбата на съюзниците, така и македонската организация беше лишена от възможност да предотврати участта на Македония, станала театър на толкова кръвопролития в последните няколко години. Всички първи радости и възторг от завземането на Македония от българска войска и настаняването на българска съдебна и военноадминистративна власт се помрачаваха още в самото начало. Първо глада изнуряваше населението в Македония. Второ, много жестокости на отговорни органи и неотговорни бивши революционери бяха отчуждили симпатиите на близките на пострадалите гъркомани, сърбомани или албанци. Трето, явни несправедливости от страна на властници, закононарушения и престъпления на отделни граждански и военни представители на властта всяха едно обяснимо разочарование в душата на местното население, което идеализираше българската държавна власт от далече и преди да я види.“ – З6 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев, С., 1999, с. 107