Ал. Протогеров член на Ц.К. на ВМРО до В. Радославов-Министър председател
Автор: К.Г.П.
Уважаеми господин министър-председателю,
след нещастния погром, след ново политическо и културно поробване на разклатена Македония на Вътрешната Македонска Революционна Организация се налагаше преди всичко да установи кои са виновниците за катастрофата и след като постъпи с тех както диктуват статутите на Организацията да се захване с нова активна работа, продиктувана от новите условия. Организацията не направи това защото ценеше трудното положение на свободна България, оградена отвсякъде с неприятели, които очакват всеки благоприятен момент за да я разпокъсат. Организацията си наложи една пасивност, едно благоразумие несвойствено на революционера, несъответстващи на чувството за отмъщение към всички врагове външни и вътрешни. Чувство на отчаяние предизвикани от непоносимите страдания физически и душевни на които е изложен македонския българин, македонския революционер.
Тая пасивност ни наложи съзнанието, че свободна България, може би, не е избегнала още по-голема катастрофа и от чувство, че ние революционерите от Македония сме българи, и като българи, преди всичко, трябва да гледаме да се запази и заякне това ядро от българското племе – Свободна България и само около нея и с нея може да се добие свободата и на поробените българи. Съзнавайки важността от заякването на свободна България Организацията не само си наложи пасивност в революционната дейност, но се и притече на помощ на правителството за да се заякчи България и за да се внесе единство в действията между нея и правителството. Революционната организация предизвика ред събрания още в август м.г. , като реши да се изпратят делегати в странство, за да осведомят обществото и да отхвърлят обвинения против България. Правителството даде подкрепата си за тая инициатива. Едновременно с това изпратиха се делегати в Цариград за да влезне организацията в разбирателство с турските революционни комитети за задружни действия на турското и българското население в Македония против сърби и гърци. Организацията и в този момент действаше в унисон с правителството, нещо повече, организацията оказа голямо съдействие на правителството при сключване на мирния договор а също и за сближението между турското правителство с българското правителство. Обаче в този случай не се отнесе към Организацията с същото доверие и съдействие. То не устоя на думата си по отношение подкрепата, която трябваше да даде на Организацията и я изложи пред турците.
Организацията, споделяйки външната политика на правителството, даде подкрепата си на правителството, както в първите така и вторите избори, до толкова до колкото и позволяват интересите да остава извън партизанството във вътрешните работи на България. Организацията за тая си дейност се обяви от опозиционните партии, че тя е която крепи правителството, а заради него, тя е която крепи основния виновник за катастрофата Царя.
В Организацията имаше съзнание, че трябва да има единство между нея и българското правителство като всячески се стремеше да съобразява действията си с тия на правителството. В противовес на това правителството не само, че игнорираше, в много случаи, исканията на Организацията, но то върви по стария път на всички досегашни правителства – да си служи с Организацията само за чисто партийни цели, но не и отечествени, както за пред царя, така и пред опозиция. Правителството, както всички предишни правителства, само не води българската национална политика, а я води царя, а то само иска да властвува. С външната политика и армията пак властва царя напълно.
Правителството показа голяма безгрижност за бежанците. Организацията много пъти се обръща към правителството. Още през миналата година за да се подобри положението на бежанците, за да се подобри администрацията в новите земи, но всички тези изявления оставаха без внимание. Правителството го интересуваше само едно – властта, която да го задържи и чрез която да охрани своите съпартизани все едно дали те са полезни или вредни за държавата. Правителството показа безгрижност и по отношение на българите в Македония. Организацията с доклад до Министъра още през ноември миналата година изложи какво трябва да се направи за да се организира българското население в Македония, което ….да има двойна цел – за поддържане на националния дух и за военни цели. Съобщи се, че тоя е доклад е одобрен, обаче никакво съдействие не се даде на Организацията за да да се реализира тоя доклад. Правителството нищо не знае какво се върши в Македония нито се интересува за това. Даже не уредило служба за да получа сведения за българската телеграфна агенция; а голема част от сведенията ги даваше Организацията. Изгониха се от Македония владици, свещеници, затвориха се всички български училища, избесват се с хиляди българи, запретено е да се именуват българи, още има затворени опълченци в Белград. И за всичко това българското правителство не само, че мълчи, но, ако то е безсилно, не дава възможност и съдействие поне на революционната организация тя да вдигне гласа си. Справедливо заявява Балканския комитет в Лондон, че когато българското правителство не проявява живот, не се застъпва за църковно училищните права на българите в Македония по силите на Берлинския договор, кои ще се застъпят? Много пъти Организацията се е обръщала към правителството да се даде работа на некои войводи които сега гладуват, а в миналото целия живот са си посветили в служба на българската кауза, винаги се обещава, обаче нито един не е назначен. Организацията се обърна няколко пъти за да се изпрати владика в Албания и да се постави българска църковна община преди идването на прищенския, все се обещаваше, но нищо не се направи. Организацията обръщаше внимание на правителството да се даде помощ на албанците за да се създаде връзка с албанците, които също страдаха от сърби и гърци и които ще ни бъдат полезни. Правителството обеща подкрепа на албанците и това им се съобщи, но обещаната подкрепа не се даде и се изложихме пред албанците.
Уважаеми Господин министър,
предвид на гореизложеното Организацията Ви моли да дадете устен и окончателен отговор на нейното представителство:
Какви решения сте взели по българския национален въпрос и в зависимост от това смятате ли в бъдеще, че трябва да има единство между българското правителство и Македонската революционна организация. Смятате ли в бъдеще българската национална политика да се води от Царя?
Ако смятате, че трябва да има единство, то да се установи постоянна връзка между правителството и едно лице от представителите на Организацията, на което правителството би могло да доверява държавни тайни във връзка с работата на Организацията.
При положителен отговор да се даде съдействие за да се организира службата според предоставения доклад, без да се свързва въпроса за отношенията ни с турския комитет. Също да се предвиди бюджет по това организиране.
Да се кажат причините по които се отлага въпроса с турците, за да изходим от това безизходно положение в което сме поставени с Турския комитет.
Да назначим на работа войводите, за които е представен списък.
Не се ли даде положителен отговор, Организацията ще остане при убеждаването, че и сега след катастрофата правителството върви по същия , по който вървяха всички правителства и тя ще бъде принудена да излезе от досегашната си пасивност и да се залови своята работа, както диктуват интересите на поробения българин.
Synergie A.M.
Ал. Протогеров член на Ц.К. на ВМРО до В. Радославов-Министър председател
Автор: К.Г.П.
Уважаеми господин министър-председателю,
след нещастния погром, след ново политическо и културно поробване на разклатена Македония на Вътрешната Македонска Революционна Организация се налагаше преди всичко да установи кои са виновниците за катастрофата и след като постъпи с тех както диктуват статутите на Организацията да се захване с нова активна работа, продиктувана от новите условия. Организацията не направи това защото ценеше трудното положение на свободна България, оградена отвсякъде с неприятели, които очакват всеки благоприятен момент за да я разпокъсат. Организацията си наложи една пасивност, едно благоразумие несвойствено на революционера, несъответстващи на чувството за отмъщение към всички врагове външни и вътрешни. Чувство на отчаяние предизвикани от непоносимите страдания физически и душевни на които е изложен македонския българин, македонския революционер.
Тая пасивност ни наложи съзнанието, че свободна България, може би, не е избегнала още по-голема катастрофа и от чувство, че ние революционерите от Македония сме българи, и като българи, преди всичко, трябва да гледаме да се запази и заякне това ядро от българското племе – Свободна България и само около нея и с нея може да се добие свободата и на поробените българи. Съзнавайки важността от заякването на свободна България Организацията не само си наложи пасивност в революционната дейност, но се и притече на помощ на правителството за да се заякчи България и за да се внесе единство в действията между нея и правителството. Революционната организация предизвика ред събрания още в август м.г. , като реши да се изпратят делегати в странство, за да осведомят обществото и да отхвърлят обвинения против България. Правителството даде подкрепата си за тая инициатива. Едновременно с това изпратиха се делегати в Цариград за да влезне организацията в разбирателство с турските революционни комитети за задружни действия на турското и българското население в Македония против сърби и гърци. Организацията и в този момент действаше в унисон с правителството, нещо повече, организацията оказа голямо съдействие на правителството при сключване на мирния договор а също и за сближението между турското правителство с българското правителство. Обаче в този случай не се отнесе към Организацията с същото доверие и съдействие. То не устоя на думата си по отношение подкрепата, която трябваше да даде на Организацията и я изложи пред турците.
Организацията, споделяйки външната политика на правителството, даде подкрепата си на правителството, както в първите така и вторите избори, до толкова до колкото и позволяват интересите да остава извън партизанството във вътрешните работи на България. Организацията за тая си дейност се обяви от опозиционните партии, че тя е която крепи правителството, а заради него, тя е която крепи основния виновник за катастрофата Царя.
В Организацията имаше съзнание, че трябва да има единство между нея и българското правителство като всячески се стремеше да съобразява действията си с тия на правителството. В противовес на това правителството не само, че игнорираше, в много случаи, исканията на Организацията, но то върви по стария път на всички досегашни правителства – да си служи с Организацията само за чисто партийни цели, но не и отечествени, както за пред царя, така и пред опозиция. Правителството, както всички предишни правителства, само не води българската национална политика, а я води царя, а то само иска да властвува. С външната политика и армията пак властва царя напълно.
Правителството показа голяма безгрижност за бежанците. Организацията много пъти се обръща към правителството. Още през миналата година за да се подобри положението на бежанците, за да се подобри администрацията в новите земи, но всички тези изявления оставаха без внимание. Правителството го интересуваше само едно – властта, която да го задържи и чрез която да охрани своите съпартизани все едно дали те са полезни или вредни за държавата. Правителството показа безгрижност и по отношение на българите в Македония. Организацията с доклад до Министъра още през ноември миналата година изложи какво трябва да се направи за да се организира българското население в Македония, което ….да има двойна цел – за поддържане на националния дух и за военни цели. Съобщи се, че тоя е доклад е одобрен, обаче никакво съдействие не се даде на Организацията за да да се реализира тоя доклад. Правителството нищо не знае какво се върши в Македония нито се интересува за това. Даже не уредило служба за да получа сведения за българската телеграфна агенция; а голема част от сведенията ги даваше Организацията. Изгониха се от Македония владици, свещеници, затвориха се всички български училища, избесват се с хиляди българи, запретено е да се именуват българи, още има затворени опълченци в Белград. И за всичко това българското правителство не само, че мълчи, но, ако то е безсилно, не дава възможност и съдействие поне на революционната организация тя да вдигне гласа си. Справедливо заявява Балканския комитет в Лондон, че когато българското правителство не проявява живот, не се застъпва за църковно училищните права на българите в Македония по силите на Берлинския договор, кои ще се застъпят? Много пъти Организацията се е обръщала към правителството да се даде работа на некои войводи които сега гладуват, а в миналото целия живот са си посветили в служба на българската кауза, винаги се обещава, обаче нито един не е назначен. Организацията се обърна няколко пъти за да се изпрати владика в Албания и да се постави българска църковна община преди идването на прищенския, все се обещаваше, но нищо не се направи. Организацията обръщаше внимание на правителството да се даде помощ на албанците за да се създаде връзка с албанците, които също страдаха от сърби и гърци и които ще ни бъдат полезни. Правителството обеща подкрепа на албанците и това им се съобщи, но обещаната подкрепа не се даде и се изложихме пред албанците.
Уважаеми Господин министър,
предвид на гореизложеното Организацията Ви моли да дадете устен и окончателен отговор на нейното представителство:
Не се ли даде положителен отговор, Организацията ще остане при убеждаването, че и сега след катастрофата правителството върви по същия , по който вървяха всички правителства и тя ще бъде принудена да излезе от досегашната си пасивност и да се залови своята работа, както диктуват интересите на поробения българин.
С отлично почитание
Априлий 1914 г.