„ С училища и черкви нема ни след 1000 години Македония да види свобода, а  народът ден из ден се губи; животът, имотът и семейната чест на българина са всяка минута изложени на турските произволи; всекой ден убийства, грабежи и безобразия по градове, села и друмове не е господар в къщата си, нито в дюкяна си, нито на нивата си : той е принуден да работи като вол, не за да нахрани и облече децата си, а за да гои и хрантути агата, който нищо не работи, а само лежи и кеф прави на гърба на гяурина. Е, това живот ли е, требва ли още да се търпи?” / Коцев Христо. Страници из спомените ми. Сп. Македония, С., 1922, Септември, с. 46, 47./