Македонския въпрос.

По фатално стечение на политически събития, части отъ българската територия, оставена под непосилното робство на един народ, у когото зверските и кръвожадните инстинкти държат първенство над всички други.

Македония — ябълката на раздорите между европейските сили биде по един нечуван начин откъсната от общото тяло, биде изолирана и лишена отъ сладката свобода, неоходнма за културното развитие и напредъка на страната. Една мъртва буква на Берлинския договор до днес държи тази страна в тревоги, робство и степания. Великите сили, начело с Русия, тъй искаха и тъй наредиха източния въпрос, за да могат от тази наредба всекогаш да чакат от Турция използования за себе си,  макар и тези използувания да са изкупени с неволите, мъките и кръвта на македонците, които в нищо не са виновни и които непрекъснато заявяват своите права, узаконени, но забравени от един международен акт,  рожба на коварната дипломация.

Македонския въпрос непрекъснато до сега е бил започван, но не разрешаван, а днес за това разрешение се заговорва от дипломатическата маса по енергично по настойчиво. Борбата за освобождението на Македония се води на чисто национална почва, почва която и създаде нашето освобождение, почва която създаде велики борци и славна история на минали подвизи. Един естествен развой на тази борба е за признаване и констатиране: след като берлинската рожба създаде една кауза за освобождението на Македония, след, като се изминаха неколко безнадеждни години, робът разбра, че всички се подиграват с него и викна високо, сам да извоюва своята независимост, той усили своя капитал от национално самосъзнание, самостойно се усили и иска да използува политическите моменти. Ако днес Македонския въпрос е турен на дипломатическата маса, то е разследване на неговото самосъзнание, а не разследване на хуманните чувства на дипломацията, която с всичко е доказала, че се подиграва с съдбата на робът. Интересите на дипломацията изискват да се държи един народ под робството на Турция — следователно и последния тонко требва да разбере, че те няма такъв никога да и  дарят свободата, докато не използуват  за себе си нещо. Македонския роб,  разбирающ коварните намерения на дипломацията, иска сам да си помогне, поде неравната борба, която както и да е, ще заинтересува външния свет, което нещо днес го имаме пред очите си. Требва човек добре и ясно да схване цялото система на европейската политика, за да отгатне бавното разрешение на Македонския въпрос. Интересите на дипломацията са тъй преплетени с разрешението му, защото отстъпките биха развалили техните интереси. Турция схвана всичко това, облегайки се на гърба на некоя сила, издава берати и ирадета за форма за да излъгва дипломацията, а чакащия роб да търпи и да се надева; но вече търпението изчезна и той гледа с присмех на всички реформи, които се проектират.

Към Македония днес са обърнати очите на Сърби, Гърци и Ромъни, подпомогнати от дипломацията, а ние българите, които имаме всичко за да се гордеем, че тя е българска страна, немеем и престъпно пасуваме. От десет година у нас съществува Македоно-Одринската Организация, която в своите действия е била легална и предпазлива, организация, на която съществуването е позволено от нашия основен закон – Конституцията. Тази обаче организация се разтури. Арестуваха се нейните членове, а чиновниците са заплашват с безусловно уволнение.

Едно българско правителство е задължено пред народа да се държи в такт по своите действия. То е длъжно да осветлява общественото мнение върху политиката, която води по този въпрос в днешното съдбовно време, а то мълчи по един, съставляващ единствената му последователност. Ако е вярно доктринарното определение, според което парламентарния режим е режим на светлина и разискване, то очевидно е, че българското правителство стои съвсем далеч от него.

Българското правителство, състоящо се от цанковисти, разтури комитетите и се готви да ги дава под съд. Това се прави по заповед отвън и по заплашване от Турция. Правителството в този си беззаконна мерка е нарушител на конституцията, непоследователно по своите действия, а предателско по делата си. До вчера, пред същите народни представители, д-р Данев декларираше, че македонския комитети почиват на законна основа и че следователно те имат право на съществуване в границите на България. Не бе ли същия д-р Данев, който съобщи на дипломатическите агенти, че конституцията поставя правителството в невъзможност да взема мерки, като изпълнителна власт, срещу македонските комитети? Това мнение на кабинета почиваше върху една тъй положителна и елементарна логика, че великите сили не можеха и не успяха да изкажат каквито и да било основателни възражения.

След тези категорични възражения на българското правителство, вписани в дневниците на Народното събрание и в дипломатическите сбирки, комитетите веднага се разтурват, че проявили някакви си превратни действия. Правителството указа своите декларации в полза на комитетите, когато в Македония имаше въстание, а днес, когато положението е мирно ги разтурва. Кога е било то право, дали сега или по-преди? Днес всеки се пита така, мъчи се обществото да отгатне решителните мерки на правителството, но отговор не може да се намери, освен да се направи заключението, че българското правителство се е подало на чужди влияния, че то нищо не върши самостоятелно, че миналата негова дейност в предателства, убийства, заговори днес се доказва с разтурването на комитетите. От сегашното правителство се поиска разтурването на стрелчските дружества – разтури ги. От него се поиска даване под съд на либералните министри, по измислени и скроени обвинения, с цел да се унищожи една партия, която на знамето си има написано самостоятелност, искреност ш неподатливост в външното и вътрешно управление – изпълни го. В неговото управление са разреши и фирмиляновия въпрос, за който, то, когато бе в опозиция обвиняваше народняците в предателство. Поиска му се разтурването на комитетите, то не мигна – разтури ги и не позволява митингите. Патриотична ли е неговата дейност? Не, и на българския народ предстои енергически да защити себе си и да докаже на предателите, че гнева народен е гнев божи.